Нежна завист

Бях доволна, когато най-сетне слязохме от колата. Снежанка тръгна с валсова стъпка пред свитата си от обожатели, ослепително се усмихна на портиера и той веднага повдигна въженцето пред нея. Провери поканата ми и вероятно разочарован, че се оказа валидна, ни даде знак да я последваме.

Партито вече бе в разгара си. Познах няколко лица от светските хроники: двама жители на Ийст Енд, Дани Миноуг и Тара Палмър-Томпкинсън. Определено елитно общество. Но какво от това, по дяволите? Вълнуващо бе да видя толкова много тоалети на прочути дизайнери и малки, прилепнали черни рокли на едно място. Единствената, която се открояваше, бе Бронуен. Кийша тръгна да търси Ленъкс, а ние с Брон зачакахме да ни поднесат питиета.

Странно как човек не забелязва колко пие на такива приеми. Мълчаливите сервитьори минават между гостите като призраци и доливат чашите им, когато видят, че съдържанието им е намаляло до сантиметър под ръба. Затова отпиваш глътка след глътка, а ти се струва, че е само едно питие. Е, поне това е моето извинение.

За двадесет минути и двете с Брон погълнахме доста.

— Виж тази — засмях се аз и посочих облечена в синьо дама на средна възраст в ъгъла, цялата в пера.

— Двадесет гарги не са умрели напразно.

— А онази? — Брон избухна в смях при вида на младата жена, чиито рамене бе обгърнал Питър Стрингфелоу. Бе облечена със съвсем прозрачна рокля на голо, с мотиви на пеперуди на гърдите и между краката.

— Сигурно някой я е излъгал, че това е карнавал и трябва да се маскира като презерватив.

— Хммм — изсумтя неприятен глас някъде над ухото ми. — За какво си говорите, дами?

Обърнах се към Дик с ледена усмивка. Бронуен стоеше като вцепенена и го гледаше така влюбено, че ми се доповръща.

— Вие, момичетата, вечно се кикотите в ъгъла и си шепнете женски тайни — каза той с пренебрежение. — Обзалагам се, че става дума за мъже и бебета.