Смърт край Лаго Маджоре

Това, което беше останало от моята част, около сто и петдесет души, участвували в най-ожесточените сражения, в затишието, което последва, бяхме изтеглени от предната линия за прегрупиране. Изпратиха ни в едно малко селце на брега на Рено, на около двадесет километра от Прадуро е Сасо.

Сред повечето от нас вече се загнездваше надеждата, че боевете ще спрат след няколко дни. Акцията беше изтощителна и съвсем не съжалявахме, че се появи възможността да си отдъхнем.

Тъкмо в този ден аз и двама други сержанти се къпехме в реката. До брега се приближи лейтенант Ролинс и ми махна с ръка.

Обичахме Ролинс — едър, як и весел човек. Той се бъхтеше заедно с нас през последните шест месеца, участвуваше в битките наравно с всички, предвождаше ни в трудни сражения, винаги на три крачки пред останалите, никога не поглеждаше назад, за да се увери, дали го следваме и продължаваше напред, сигурен, че сме след него, както и неизменно бяхме. Беше добър офицер и чудесен човек.

Доплувах до него и се изправих, водата стигаше до кръста ми.

— Съжалявам, че ви прекъсвам, сержант — каза той ухилен — но ми трябвате. Тук изглежда много хубаво.

— Наистина е хубаво, лейтенант — отвърнах и се заизкачвах по брега.

Той ми подаде ръка, Ролинс въобще не беше високомерен. Притежаваше рядкото умение да се отнася към подчинените си като с равни и в същото време здраво да държи юздите.

— Облечете се, сержант — каза, сядайки на тревата. — Отиваме в главната квартира.

Докато се изсушавах, той запали цигара и дръпна кепето над очите си.

— Вие говорите италиански, нали?

— Да, сър.

— Много добре ли?

— Говоря английски и италиански еднакво добре, лейтенант. Когато бях малък, живях десет години във Флоренция.

— Как стана това? — Запита той, поглеждайки нагоре към мен.

— Роден съм във Флоренция. Баща ми беше художник, неизвестен, но голям ентусиаст. Бях на десет години, когато брат му почина и му остави малко пари и къща в Кармел, щата Калифорния. Напуснахме Флоренция и се заселихме в Кармел, но не съм забравил езика.

— Добре ли познавате Флоренция?

— След 1934 година прекарах две години там. Следвах архитектура, специализирах периода на Ренесанса. Да, познавам я много добре.

— А Рим и Венеция?

— И там мога да се оправя. Какво се мъти, лейтенант?

Той хвърли цигарата си във водата.

— Карате ли кола?

— Да, от години.

— Ще можете ли да изпълните ролята на гид? Трябва да сте готов да отговорите на какъвто и да е въпрос, свързан с историята и изкуството и да дадете правилен отговор.

— Предполагам, че това е по силите ми — казах, недоумявайки какво имаше предвид. — Някъде тук ми се намира един екземпляр от туристическия справочник на Италия. Предполагам, че бих се справил добре.

— Е, тъй като няма друг — Ролинс се изправи на крака, — ще се наложи да бъдете вие.

— Какво трябва да правя, лейтенант?