Смърт край Лаго Маджоре

— Защо не ми казахте? — извиках яростно. — Защо вчера не ми казахте, че съм чист?

Той ме хвана за ръката.

— Убихте ли я?

— Да, убих я. Мислех, че само така ще се спасим с Валерия. Убих я, защото държахте проклетите си уста затворени!

Бус се поколеба.

— Ако вземеш моторницата, няма да те хванат — каза съвсем тихо. — Ще се кача и ще ги разприказвам. Вземи лодката и тръгвай. От онова, което съм чувал за нея, не е заслужила нищо по-добро.

Горе музиката изведнъж престана.

— Върви! — караше ме той.

Замислих се за последните шест години, през които се криех. Винаги имах надежда, че ще хванат Костен и това беше възможност да изляза на чисто. Сега нямах такава надежда. Трябваше да се крия през целия си живот.

— Къде си мислите, че бих отишъл? За какво ще живея? — казах. — Крия се вече шест годинии, да не мислите, че искам такъв живот?

— Стига си говорил, върви!

— Не се заблуждавайте, че ми правите услуга — казах. — Оставам тук и ще си понеса последствията.

Перели се появи на прозореца и се наведе.

— Капитан Бус! Не пускайте този човек да избяга!

Бус вдигна масивните си рамене с неудобство.

— Той не се и опитва — заяви и тръгна към къщата с лодките.

Седях на пристанищната стена, гледах тихите води на Лаго и се чувствувах по-самотен отвсякога.