Невинни лъжи

Таванът на ротондата имаше скрито осветление и беше изрисуван като нощно небе. Миниатюрни „звездички“ мъждукаха над главите им. Музика за медитация се носеше от скритите колони. Мирисът на билков чай витаеше във въздуха.

Бяха им дали плюшени халати и джапанки, които да носят, докато преминават през различните спа процедури. Досега се бяха насладили на парна баня и масаж на цялото тяло. В програмата на Клеър следваше посещение на камерата „Тропическо преживяване“, което тя очакваше с нетърпение. Когато си в пустинята, всичко, свързано с вода, ти звучи съблазнително.

— И какво се случи след вечерята? — попита Елизабет.

— Джейк ме закара до мотела.

— И той ли го определи като дупка?

— Не помня да е използвал думата „дупка“, но не го одобри — каза Клеър. — За съжаление се получи и леко недоразумение с едни други гости на мотела.

Елизабет пак дръпна маската си.

— Какво недоразумение?

— Когато Джейк ме изпрати до стаята ми, наемателите от съседната стая решиха, че съм проститутка, която си води клиент.

Елизабет я погледна, ококорена. После започна да се кикоти.

— Не ти вярвам. Ти? Проститутка? Ти не си ходила на среща от шест месеца.

— На мен го разправяй.

— До снощи де — довърши коментара си Елизабет. — И? Какво всъщност стана? Джейк пусна ли ти се?

— В интерес на истината…

— О, боже! Наистина ти се е пуснал. Леле! Това е още по-удивително от факта, че съседите са те помислили за момиче на повикване.

— Защо?

— Казах ти, той изглежда толкова обикновен — дори скучен, приятен човек несъмнено, но живее почти като монах.

— Не мисля, че от него би излязъл монах — каза Клеър замислено.

Елизабет се изкиска.

— Очевидно благодарение на теб господин Солтър е загубил почва под краката си.

— Нещо ми подсказва, че Джейк не губи почва под краката си, освен ако той не иска.

— Добре, повече не издържам — каза Елизабет. — Трябва да разбера. Заедно ли прекарахте нощта двамата с Джейк?

— Не. Спах сама.

— Това твоя идея ли беше или негова?

— Всъщност беше идея на служителя от рецепцията. Както ти казах, съседите ми се бяха оплакали. Наложи се Джейк да напусне стаята ми.

Елизабет сложи длан върху устата си, за да потисне смеха си.

— Не мога да повярвам. Ти? И Джейк? О, боже!

— Повярвай.

— Удивително.

Усмивката на Елизабет избледня.

— Имам една не толкова забавна тема. Снощи говорих с мама. След като се е видял с теб, татко й е казал за плановете си да основе фондация и да постави начело точно теб.

— Тя как прие новината?

— Лошо.

— Сигурно се страхува, че ако той прави големи дарения, това ще намали размера на наследството, което ще получите вие с Мат. Права е.