Невинни лъжи
- Автор: Кренц Джейн Энн
- Серия: Arcane Society #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дори Габровска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Невинни лъжи». Краткое содержание книги:
Джейк прокара пръстите си между стената и шията на Клеър, откри ципа на сексапилната й рокля и го отвори. Роклята се спусна надолу, разкривайки дантелен черен сутиен без презрамки.
Трябваше да освободи пленените й ръце, за да разкопчае сутиена. Тя се възползва от тази свобода, за да се заеме с треперещи пръсти с копчетата на ризата му.
Сутиенът падна, а Клеър вече бе притиснала длани към голите му гърди. Той наведе устни към едното й зърно, но тя се олюля. Кракът й, който се изкачваше по неговия, внезапно се върна на пода и тя опита да застане стабилно.
— Не знам защо правим това, подпрени на стената, когато наблизо има легло — прошепна той.
Вдигна я на ръце и я отнесе от тясното преддверие. Пусна я леко върху леглото и се зае с колана си. Клеър го погледна с нетърпение и страст, разтворила леко устни в очакване.
Поредица от резки почуквания по вратата отекна в стаята. Джейк се извърна бързо. Сексуалното напрежение, обтегнало всеки мускул от тялото му, веднага се трансформира в друг вид напрежение чрез тъмната, опасна алхимия, която свързваше секса с насилието. За секунда премина от желанието да обладае своята жена към желанието да я защити.
Преувеличена реакция, помисли си той.
— Ако това е мъжът от съседната стая, ще го посъветвам това-онова — каза той.
— Чакай — прошепна Клеър. — Аз ще се справя с проблема.
Тя повиши глас:
— Кой е?
— От управата. — Познатият глас на рецепциониста от нощната смяна отекна силно през вратата. — Извинете, че ви безпокоя, госпожице Ланкастър, но получихме сведения, че втори човек е бил видян да влиза в стаята ви. Тук… хм… има правило, че само който е регистриран в дадена стая, може да пребивава в нея. Така че, освен ако не искате да платите допълнително и да регистрирате мъжа, който е вътре с вас, ще трябва да помоля госта ви да си тръгне.
— Оф! — измърмори Клеър. — Това е един от онези ужасно неловки моменти в живота. — Тя пак повиши глас. — Има недоразумение. Само секунда.
Тя се изправи на крака, олюля се и замалко не падна, но Джейк успя да я хване. Погледна надолу и забеляза липсващата си обувка. — Знаех си, че не трябва да купувам тези сандали.
— Струват си парите — каза Джейк и закопча ципа на роклята. — На мен ми харесват.
— Лесно ти е да го кажеш. Но не ти се налага да ги носиш.
Тя свали и другия сандал и прекоси стаята боса. Спря с ръка на дръжката на вратата и изчака Джейк да закопчае ризата си.
Той разпери ръце, да покаже, че е готов. Клеър отвори рязко вратата и изгледа навъсено мъжа отвън.
— Моят бизнес партньор беше обезпокоен от сигурността в тази стая и поиска да провери всичко на място, преди да си тръгне.
„Добра версия“, помисли си Джейк, развеселен. Освен това я беше произнесла с точното количество раздразнение и надменност. Можеше и да прозвучи убедително, ако не бяха босите крака, измачканата рокля, разрешената коса и цялостното излъчване на жена, която дълго се е целувала.
— Ясно. — Мъжът я огледа от главата до петите и пак се усмихна мазно на Джейк. — Проверка на сигурността.
Джейк го погледна и каза:
— Навярно знаете, че ключалката на стъклената врата към балкона е счупена.
Мъжът се намръщи.
— Никой не е съобщавал за счупена ключалка.
— Ето, аз ви съобщавам в момента — настоя Джейк.
Клеър скръсти ръце и погледна към тавана.
Мъжът колебливо пристъпи в стаята, забеляза намачканата кувертюра на леглото и сандалите насред стаята върху изтъркания мокет. Отвори и затвори вратата два-три пъти. Ключалката щракваше без проблем.
Мъжът се обърна към Джейк с триумфално изражение.
— Ключалката си работи чудесно.
— Така ли? — Джейк поклати глава. — Ясно. Сигурно съм я натискал в грешна посока. — Той се обърна към Клеър. — Нещо ми подсказва, че е време да тръгвам.
Тя се усмихна хитро.
— И аз мисля така.
— Ще ти се обадя сутринта.
В очите й блесна смях.
— Винаги казват така.
— Аз не го казвам винаги. Но когато го кажа, го изпълнявам.
Той докосна леко страната й, наведе глава и я целуна. Не беше обикновена целувка за лека нощ. Беше послание към мъжа от рецепцията. Тази жена е моя.
Когато вдигна глава, забеляза искрата на развеселено раздразнение в очите на Клеър. Тя също разбра изпратеното послание.
Той излезе в коридора и изчака служителят да го последва. Клеър затвори вратата зад тях.
Джейк тръгна към стълбите. Мъжът се забърза, за да го настигне.
— Просто си върша работата — извини се той. — Не мога да допускам нерегистрирани гости в стаите. Такова е правилото.
— Чудесно правило.
Вратата на стая 208 се отвори отново. Този път плешивият мъж подаде глава навън. Погледна първо към вратата на Клеър, после забеляза Джейк и бързо се шмугна обратно в стаята си.