Недостатъчно мъртъв
- Автор: Джеймс Питер
- Серия: Рой Грейс #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Лидия Шведова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Недостатъчно мъртъв». Краткое содержание книги:
Поне така представят първоначалната версия на старши детектив Рой Грейс, който се заема да разследва извратеното убийство на Кати Бишоп, красива млада дама от хайлайфа на Брайтън. Грейс стига до заключението, че Бишоп е проявил на пръв поглед невероятната способност да бъде на две места едновременно. Дали някой си е присвоил идентичността му, или пък той е доста изкусен лъжец? Разнищвайки фактите зад фасадата на привидно почтения живот на семейство Бишоп, детектив Грейс открива, че нищо не е такова, каквото изглежда.
А най-неочаквано в хода на разследването крехката стабилност на личния живот на Грейс заплашва да се пропука…
Диаграми върху бял картон, който също изглеждаше чисто нов, бяха закачени върху табла с червен филц на равни интервали покрай стените. Те отразяваха цялата информация по процедурите, която всеки детектив трябваше да знае наизуст, но понякога в началото на някое разследване Грейс отделяше време да ги прочете отново.
Той съзнаваше много добре колко лесно в самодоволството си човек можеше да забрави нещо. А наскоро прочете и една статия в подкрепа на това свое мнение. Според нея по-голямата част от най-страшните въздушни катастрофи през последните петдесет години се дължали на грешки на пилотите. И в повечето случаи това не било по вина на неопитния младши пилот — грешал старшият пилот на въздухоплавателната линия. Статията стигаше дотам да твърди, че ако в самолета, в който седите, откриете, че ще ви вози старши капитан на въздухоплавателната линия, веднага слизайте от него!
Самодоволство. Същото беше и в медицината. Неотдавна един консултиращ хирург-ортопед в Съсекс беше ампутирал здравия крак на някакъв пациент. Нищо и никаква грешка. Почти със сигурност причинена от самодоволство.
Ето защо малко преди шест часа вечерта Грейс се спря в горещия задушен коридор на входа на залата за тежки произшествия, с риза, залепнала за гърдите от жестоката следобедна жега, и новината за Санди в Мюнхен, запечатана в главата му. Той кимна на Брансън и посочи първата диаграма на стената, веднага след вратата на офиса на системния мениджър на ХОЛМС28, под надслова „ВЪЗМОЖНИ МОТИВИ“.
— Какво означава всъщност „да поддържаш активен стил на живот“! — попита Брансън, след като прочете диаграмата.
В средата бе оградена в кръгче една-единствена дума „мотив“. Около нея на края на различни стрелки бяха подредени думите ревност, расизъм, гняв/страх, обир, власт/контрол, желание, печалба, разплащане, хомофобия, омраза, отмъщение, психично заболяване, сексуалност и „поддържане на активен стил на живот“.
— Да убиеш някого, за да му наследиш парите — отговори Грейс.
Глен Брансън се прозина.
— Има едно нещо, което липсва — после свъси вежди. — Всъщност две неща — каза мрачно.
— Кои?
— „Кефене“. И „слава.“
— Кефене ли?
— Да-а. Онези хлапета, които бяха запалили една стара просякиня под навес за автобуси миналата година. Полели я с бензин, докато спяла. Не са я мразили, просто са искали да направят нещо, нали? Да се изкефят.
Грейс кимна. Мозъкът му всъщност не работеше. Той все още мислеше за Санди. Мюнхен. Господи, как щеше да се оправи с всичко това? В момента искаше само да се качи на някой самолет за Мюнхен.
— И слава, нали? — каза Глен. — Влизането в банда е един от начините да добиеш тежест на улицата, нали?
Грейс премина към следващото табло. То беше озаглавено „ЦЯЛОСТЕН КРИМИНОЛОГИЧЕН ПРЕГЛЕД“. Той хвърли поглед към списъка, където думите в момента се сливаха безсмислено. „Оценка на потенциалната информация, разузнаване, свидетели. Преоценка. Разработване и прилагане на съдебна стратегия.“ После с ъгълчето на окото си видя напет, енергичен на вид мъж в началото на петдесетте, облечен с модни бежови панталони, бежова рижа и кафява вратовръзка, който крачеше към тях. Тони Кейс — началник поддръжка на сградата.
— Здрасти, Рой — каза той бодро. — Приготвил съм ти Зала 1 и магнетофоните са готови за рокендрол. После се обърна към детектив сержанта и раздруса енергично ръката му — Глен — каза той. — Добре дошъл пак сред нас! Мислех, че още си в отпуск.
— Бях.
— Сега ще трябва да внимаваш, когато пиеш, нали? Да не изтече през дупките в корема ти.
— Да, нещо такова — отговори Глен, без да откликне на шегата, или нарочно, или защото мислеше за нещо съвсем друго — Грейс не можа да определи защо.
— Ще остана още малко тук — каза Кейс безгрижно. — Ако имаш нужда от нещо, кажи — той потупа мобилния си телефон, напъхан в джоба на ризата.
— Автомат за прясна вода? Ще ни трябва в тази жега — каза Грейс.
— Вече го имате.
— Чудесен човек — той погледна часовника си. Оставаха малко повече от двайсет минути до оперативката, която беше свикал в шест и трийсет. Имаше достатъчно време. Той поведе Глен Брансън покрай стаите с доказателства от местопрестъплението и стаите на екипа за външни разследвания, после зави рязко вдясно към залата за разпит на свидетели, която бяха посетили по-рано този следобед.
28
Акроним на компютърна система за разследвания на Министерството на вътрешните работи на Обединеното кралство. — Бел.прев.