Недостатъчно мъртъв
- Автор: Джеймс Питер
- Серия: Рой Грейс #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Лидия Шведова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Недостатъчно мъртъв». Краткое содержание книги:
Поне така представят първоначалната версия на старши детектив Рой Грейс, който се заема да разследва извратеното убийство на Кати Бишоп, красива млада дама от хайлайфа на Брайтън. Грейс стига до заключението, че Бишоп е проявил на пръв поглед невероятната способност да бъде на две места едновременно. Дали някой си е присвоил идентичността му, или пък той е доста изкусен лъжец? Разнищвайки фактите зад фасадата на привидно почтения живот на семейство Бишоп, детектив Грейс открива, че нищо не е такова, каквото изглежда.
А най-неочаквано в хода на разследването крехката стабилност на личния живот на Грейс заплашва да се пропука…
После сви надясно по „Норт Роуд“ — дълга, шумна, еднопосочна улица, която се изкачваше стръмно нагоре. Долната й част беше гнусна, но от средата, точно след магазина на „Старбъкс“, започваше най-модната част на Брайтън.
Районът на Норт Лейн представляваше плетеница от тесни улици, които прехвърляха по-голямата част от хълма и слизаха надолу на изток от гарата. Зад всеки ъгъл човек се натъкваше на подредени на паважа антични мраморни камини, закачалки с екстравагантни дрехи или редица еднотипни вилички близнаци във викториански стил, строени за железопътните работници в XIX век, а сега модни градски къщи. Или пък попадаше на подновената фасада на стара фабрика, превърната днес в шикозни градски мезонети.
Краткото изкачване по хълма се видя трудно на Скункс. Имаше време, когато хвърчеше по-бърз и от вятъра, когато уверено можеше да грабне чанта или стока от магазина, но сега всяко физическо усилие бързо го изтощаваше, освен в часовете, когато току-що си беше взел дозата или когато беше на стимуланти. Никой не му обърна внимание освен двама цивилни полицаи, седнали на една маса в претъпкания „Старбъкс“, с добър изглед през витрината за онова, което ставаше на улицата.
Мърляво облечени, и двамата можеха да минат за студенти, които ближат кафетата си възможно най-дълго. Единият, по-нисък и набит, с бръсната глава и козя брадичка, носеше черна тениска и разпрани джинси; вторият, по-висок, с рядка косица, беше с размъкната риза върху военни камуфлажни панталони. Те познаваха повечето отрепки на Брайтън лице в лице, а физиономията на Скункс висеше на стената в Брайтънската централа наред с още четирийсетина редовни нарушители още откакто двамата постъпиха в полицията.
За по-голямата част от населението на Брайтън и Хоув Скункс беше почти невидим. Облечен така, както се обличаше още от пубертета, в измачкано найлоново ветроустойчиво яке с качулка върху опърпана оранжева тениска, долнище на анцуг и маратонки, с ръце в джобовете, прегърбен напред, той се сливаше с града като хамелеон. Това беше униформата на неговата банда УБК — „Уел Биг Крю“ — съперничка на отдавна установилата се ТМК — „Тийм Масив Крю“. Те не бяха толкова зли, колкото ТМК, чийто обред за посвещение твърдяха, че включвал или побой над ченге, или изнасилване или намушкване с нож на невинен минувач, но УБК обичаше да си придава страховит вид. Висяха по моловете с вдигнати качулки, крадяха всичко, което им беше подръка, пребиваха всеки, който беше достатъчно глупав да остане сам, и харчеха парите предимно за алкохол и наркотици. Сега вече беше твърде стар за бандата, те бяха предимно пубертетчета, но все още носеше дрехите, защото му харесваше чувството някъде да принадлежи.
Главата на Скункс беше обръсната — от Бетани, всеки път, когато идваше, — а една тясна, неравна ивица косми се спускаше от средата на долната му устна до основата на брадичката. На Бетани й харесваше, казваше, че го правела мистериозен, особено с моравите слънчеви очила.
Но той не се оглеждаше много-много в огледалата. Като малко момченце се зяпаше в огледалото с часове, като се опитваше да се убеди, че не е толкова грозен, колкото майка му и брат му твърдяха, че е. Сега вече не го беше грижа. Оправяше се добре с момичетата. Понякога лицето му го плашеше, беше сухо, на плюски, изпито. Като че ли опънато върху черепните кости отдолу.
Тялото му се разкапваше — нямаше нужда човек да е ядрен физик, за да проумее това. Не беше от наркотиците, а от примесите, с които ги смесваха онези мошеници доставчиците, те го унищожаваха. През повечето дни главата му се маеше, като че ли беше болен от грип, като че ли живееше живота си ту в постоянна гореща омара, ту в зимна мъгла. Паметта му беше боклук — не можеше да се концентрира достатъчно, за да изгледа един филм по телевизията от началото до края. По тялото му непрекъснато се отваряха язви. Не задържаше храната в стомаха си. Беше изгубил представа за времето. Понякога не можеше да си спомни на колко е години.
Мислеше, че е на двайсет и четири или там някъде. Искаше да пита за това брат си, когато му се обади по телефона в Австралия миналата вечер, ама не стана.
Точно брат му, с три години по-голям и една стъпка по-висок от него, пръв го нарече Скункс и на него му хареса.
Скунксовете бяха подли, неопитомяеми животни. Промъкваха се, можеха да се защитават. Не ти трябваше да се захващаш със скункс.
В пубертета се беше специализирал в крадене на коли. Установи, без дори да помисли за това, че може да ги краде с лекота. А щом се разчу, че може да свие всяка кола по желание, изведнъж откри, че има приятели. Арестуваха го два пъти — първия път го пуснаха условно и му забраниха да шофира, макар че беше твърде млад, за да има шофьорска книжка, а втория път, тъй като беше усложнил провинението си с нападение, го изпратиха в изправителен дом за малолетни за една година.