Децата на Хурин
- Автор: Толкин Джон Рональд Руэл, Толкин Кристофер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Децата на Хурин». Краткое содержание книги:
През ония далечни времена първият Мрачен владетел Моргот живеел далече на север в титаничната си крепост Ангбанд, наречена Железния ад, и трагедията на Турин и неговата сестра Ниенор се развива в сянката на страха от Ангбанд и войната, разпалена от Моргот срещу земите и тайните градове на елфите.
Техният кратък и страстен живот е белязан от първичната ненавист на Моргот към тях, защото са деца на Хурин — човекът, дръзнал да се опълчи и да му се присмее в лицето. Срещу тях Моргот праща най-страховития си слуга Глаурунг, могъщ дух във формата на чудовищен огнен дракон. В тази история за жестоки нашествия и бягства, за горски укрития и гонитби, за съпротива и гаснеща надежда, Мрачният владетел и драконът излизат на сцената като ярки и страховити образи. Коварният и насмешлив Глаурунг изкривява съдбата на Турин и Ниенор чрез убийствено лукави и злостни лъжи, за да се изпълни прокобата на Моргот.
Тъй започнал престоят на Турин, син Хуринов, в дома на Мим, наречен Бар-ен-Данвед, що означава Дом на откупа.
Дълго време разбойниците живели спокойно и приятно. Храната била в изобилие и имали добро убежище — топло, сухо и предостатъчно за всички; защото открили, че при необходимост пещерите можели да подслонят повече от стотина души. Навътре имало друга, по-малка зала с огнище от едната страна, чийто комин минавал през скалата към изкусно укрит отдушник в една пукнатина на склона. Имало и още много помещения, към които се стигало от залата или от коридора — някои били жилища, други служели за работилници или складове. Мим бил далеч по-опитен от тях в трупането на запаси и имал множество съдове и сандъци от камък и дърво, останали още от древни времена. Ала повечето от стаите били пусти; в оръжейниците висели ръждиви и прашни топори и други оръжия, лавиците в килерите били празни, ковачниците отдавна не работели. Само една работилница правела изключение — малка стаичка зад вътрешната зала, в която имало пещ, свързана с комина на голямото огнище. Мим работел там понякога, ала не разрешавал никому да влиза с него; и не казвал за потайното стълбище, що водело от дома му към плоския връх на Амон Руд. Андрог се натъкнал на него, когато от глад взел да търси скритите запаси на Мим и се залутал из пещерите; но запазил откритието за себе си.
До края на годината разбойниците не нападнали никого, а за лов и дирене на храна излизали обикновено на малки групички. Но дълго време не успявали да открият обратния път и освен Турин едва шестима от хората му опознали добре околните пътеки. Все пак, като видели, че умел следотърсач може да стигне до тяхното убежище и без помощта на Мим, те разположили денонощна стража край пукнатината в северния склон. Откъм юг не очаквали врагове, нито пък имало опасност някой да изкачи Амон Руд по отвесната скала; но денем обикновено пращали наблюдател горе на върха да оглежда цялата област. Колкото и стръмни да били канарите, този връх все пак можел да бъде достигнат, защото в скалата на изток от пещерата били изсечени груби стъпала, водещи към склонове, по които хората можели да се изкатерят без чужда помощ.
Тъй годината се изнизала без беди и тревоги. Но когато дните взели да намаляват, езерото станало сиво и хладно, брезите край него захвърлили пъстрата си премяна и налетели проливни дъждове, хората трябвало да прекарват все повече време в пещерата. Скоро им омръзнал подземният мрак и мътната светлина на огъня в общата зала и повечето от тях взели да мислят, че ще е по-добре, ако не споделят жилището с Мим. Прекалено често се случвало той да изниква от някое сенчесто кътче, докато мислели, че е съвсем другаде; и когато бил наблизо, обземал ги смут, та всеки разговор секвал. Скоро взели да си говорят само шепнешком.
Ала с Турин не било така и туй ги карало да се чудят; той все повече се сприятелявал със старото джудже и все по-често слушал неговите съвети. През зимните вечери седял с часове при Мим и слушал разкази за древни премъдрости или за дългия живот на джуджето; и никога не го упреквал, че говори зле за Елдарите. Мим изглеждал много доволен и отвръщал на Турин с искрена благосклонност; само него допускал от време на време в своята ковачница и там двамата разговаряли тихичко.
Но когато есента отминала, зимата ги притиснала тежко. Преди Юле откъм Севера налетял сняг, какъвто не били виждали в речните долини; говорело се, че зимите в Белерианд ставали все по-люти, откакто нараснала мощта на Ангбанд. Амон Руд бил затрупан и само най-храбрите дръзвали да излизат навън; настанал глад и мнозина се разболели.
През един сумрачен ден в средата на зимата сред разбойниците се появил някой, който изглеждал като могъщ мъж с бяло наметало и бяла качулка. Бил се промъкнал покрай тяхната стража и сега, без да каже нито дума, пристъпил към огнището. А когато изплашените хора наскачали, гостенинът се разсмял, отметнал качулката и всички видели, че това е Белег Крепколък. Под широкия си плащ носел голям вързоп, в който имало много потребни за тях неща.
Тъй обичта на Белег надделяла над разума, та пак се завърнал при Турин. А Турин искрено се зарадвал, защото често съжалявал за своята упоритост; и сега най-съкровеното му желание се сбъдвало, без да се унижава или да отстъпва от волята си. Не тъй радостни били обаче Андрог и някои други от шайката. Струвало им се, че между техния главатар и Белег вече е имало друга потайна среща; и Андрог ги гледал със завист, докато седели настрани и си приказвали.