Пътят на Икар

— Майола — укорявах я, — ти не ме обичаш.

А тя нацупваше креолската си муцунка в онова недоумение, с което децата посрещат несправедливостта на възрастните.

— Майола — крещях й, — ти не ме обичаш!

А тя написа „Поема за щастието“.

На премиерния концерт икарци седяха половин час сащисани, докато се опомнят и намерят сили за ръкопляскане. Баща ми, сигурно заради мен дошъл, каза:

— В тая музика има нещо…

Беше унесен, както когато се мъчи да улови в сакчето на математическите формули някоя нова и особено интересна идея-пеперуда.

Терин, председателят на контролния съвет, каза:

— В тази поема е вложен целият смисъл на Икар. Трябва да ви призная, Зенон, че се почувствувах жалък до Майола. Тя е, която ще даде сили на икарци да завършат своя път. Не мислите ли, че…

Майка ми, красиво просълзила се, направо се задъхваше:

— Майола е гений! Добрият гений на Икар! Какво сърце! Не сърце, а галактика, вселена! Само в нея може да отекне такова грандиозно усещане за пълнота… Ох, нямам думи!…

Майка ми беше не само красива, но и умна като всички икарки, разбираше от музиката и, ясно е, имаше предостатъчно думи за нея.

Не, това наистина е нещо божествено! Как иначе да наречем тая способност да събереш в един час звуци всички компоненти, от които е изтъкана жаждата за щастие и самото му постигане в микромира на толкова конкретното и едновременно всеобемно човешко сърце. Да тръгнеш от най-трагичния акорд в човешкия живот, от усещането за безсмислието, да се спуснеш до дъното на всички бездни на отчаянието, да минеш по най-хлъзгавите глетчери на илюзията и да не се уплашиш да влезеш през дверите на възторга, но не лекия възторг, роден от илюзиите, а оня възторг, който сигурно прозвучава, когато от сливането на две галактики, сред фойерверка на милиардите звездни катастрофи, се ражда новата галактика…

— Майко — прекъснах я. — Държиш ли да ми кажеш още сега всичко, което си решила да ни поднесеш утре като рецензия?

Икарската демокрация позволяваше на всекиго да се изказва за всичко — за подобни отзиви си имаше час в централното студио на поливизорната програма.

— Прощавам, мили — очарователно се сконфузи тя. — Разбирам те, наистина — да заливаш с думи онова, което за теб е съкровена тайна, едно велико изживяване! Искаше ми се само да ти изразя своето щастие, че именно ти, моят син…