Прослава в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Прослава в смъртта». Краткое содержание книги:
— Незабавно!
— Ще се опитам да се свържа. — Завъртя се на стола си и натисна бутона за частни разговори и с извинителен тон съобщи за ултиматума на Ив, която едва сдържаше гнева си.
— Ако обичате да го почакате в кабинета му, лейтенант… — тя понечи да стане.
— Знам пътя. — Сопна се Ив и се отправи по разкошния килим към голямата двойна врата, водеща към нюйоркското „светилище“ на Рурк.
Друг път би си наляла чаша кафе или би застанала до прозореца, за да се наслади на гледката, разкриваща се от височината на сто и петдесетте етажа. Ала днес стоеше, потръпваща от гняв. С вледенено от страх сърце.
Част от източната стена се плъзна безшумно и Рурк влезе в кабинета. Все още носеше черния костюм, с който беше на траурната церемония. Когато стената се затвори зад него, той пъхна ръка в джоба си и стисна своя „талисман“ — копчето от сивия костюм на Ив, сетне заяви:
— Много си бърза. Смятах, че ще приключа със заседанието преди да се появиш.
— А пък ти се мислиш за много умен — не му остана длъжна тя. — Пускаш ме и ме караш да се ровя в архива, докато тайно ми се подиграваш. По дяволите, ти си затънал до шия в това блато!
— Нима? — Видимо необезпокоен, той се настани в един стол и протегна крака. — За какво намекваш, лейтенант?
— Ти си собственикът на проклетото, често посещавано от Слейд казино. Твой е бил и гадният хотел, където жената е умряла. Всъщност тази проститутка без разрешително също е работела за теб.
— Компаньонки без лиценз в сектор 38-и? — Рурк леко се усмихна. — Направо съм поразен от новината.
— Недей да ми остроумничиш. Замесен си в тази история. Положението с „Меркурий“ беше, меко казано, деликатно, но сега няма начин да се измъкнеш. Показанията ти са записани в полицията.
— Естествено.
— Защо непрекъснато ме затрудняваш, не разбираш ли, че не искам да те замесвам в тази история?
— Нямам за цел да те затруднявам или улеснявам, лейтенант.
— Прекрасно. — Ив си каза, че щом той се преструва на студен и безразличен и тя ще стори същото. — Тогава просто отговаряй на въпросите ми. Познавал си Слейд още тогава.
— Всъщност не. Не лично. Откровено казано бях забравил за него и за онзи скандал, докато не ми се наложи да направя едно проучване. Искаш ли кафе?
— Забравил си, че са те разпитвали във връзка с убийство?
— Точно така. — Той събра върховете на пръстите си. — Не за пръв път имах работа с полицията и очевидно не за последен. Знаеш ли, лейтенант, тогава имах наум много по-важни неща, отколкото да се притеснявам за смъртта на някаква проститутка.
— Твърдиш, че нямаш нищо общо с това — замислено изрече Ив. — Но нали ти си изхвърлил Слейд от казиното?
— Не, управителят.
— Но си бил там.
— Не отричам, но не присъствах в игралната зала. Хората, загубили големи суми, често правят скандали, така че тогава не обърнах внимание на случилото се.
Младата жена дълбоко си пое въздух преди да зададе следващия въпрос.
— Щом не си му обърнал внимание и напълно си забравил за инцидента, защо си продал казиното, хотела и всичко, което си притежавал в сектор 38-и само четирийсет и осем часа след убийството на Сисли Тауърс?
За миг той остана безмълвен, вперил очи в нейните. Сетне отговори:
— Имах си лични причини.
— Рурк, кажи ми истината, за да мога да елиминирам връзката между продажбите и убийството на Тауърс. Знам, че едното няма нищо общо с другото, но буди подозрение. Личните причини не са достатъчен аргумент.
— Но за мен са, лейтенант Далас. Нима си въобразяваш, че съм решил да изнудвам Сисли Тауърс, съобщавайки й за младежките грехове на бъдещия й зет, като за целта съм накарал свой човек да я подмами в Уест Енд и да й пререже гърлото, ако откаже да плати подкупа?
Колкото и да й се искаше, Ив не изпита омраза към него, задето я унижаваше да му отговори:
— Казах ти, че не вярвам да имаш нещо общо със смъртта й и не се отричам от думите си. Но ти ме принуждаваш да се съобразявам с някакъв написан от теб сценарий, който положително ще затрудни и забави залавянето на убиеца.
— Върви по дяволите, Ив! — промълви той, но толкова тихо и спокойно, че гърлото й се сви от мъка.
— Какво целиш, Рурк? Обеща да ми помогнеш, каза ми да използвам твоите връзки. А сега спъваш работата ми, защото си нервиран от нещо друго.
— Просто промених решението си — заяви той твърдо, изправи се и отиде зад бюрото. — По няколко въпроса — добави с леден поглед, който сякаш прободе сърцето й.
— Моля те само за едно — да обясниш причините за продажбата. Не мога да си затворя очите пред подобно съвпадение.
Рурк не можеше да й съобщи за решението си да реорганизира недотам законните си предприятия и да се отърве от онези, неподлежащи на промени. Ето защо промърмори: