Прослава в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Прослава в смъртта». Краткое содержание книги:
Дейвид скочи на крака.
— Ако подозирате, че някой от семейството би убил майка ми заради материални облаги, командир Уитни е допуснал огромна грешка като ви е възложил разследването.
— Играете ли комар, господин Анджелини?
— Какво ви засяга?
Ив се изправи и застана срещу него.
— Въпросът е елементарен.
— Да, играя от време на време. Така се разтоварвам.
— На каква сума възлизат дълговете ви?
Той стисна чашата така, че кокалчетата на пръстите му побеляха.
— Мисля, че при този обрат на разговора майка ми би ме посъветвала да отговарям в присъствието на адвокат.
— Това е ваше право. Не ви обвинявам в нищо, господин Анджелини. Известно ми е, че сте бил в Париж, когато майка ви е била убита. — Известен й беше и фактът, че совалките пътуват на всеки кръгъл час между Европа и Щатите. — Трябва да имам съвършено ясна представа за ситуацията. Не сте длъжен да отговаряте на въпросите ми. Но ви уверявам, че много лесно мога да получа тази информация.
Той стисна зъби, сетне процеди:
— Приблизително осемстотин хиляди.
— Не сте ли в състояние да ги платите?
— Не съм мошеник, нито просяк, лейтенант Далас — надуто заяви той. — Скоро ще уредя дълговете си.
— Майка ви знаеше ли за тях?
— Не съм дете, което тича при майка си всеки път, щом си ожули коляното.
— Играл сте комар заедно с Рандал Слейд, така ли е?
— Да. Обаче сестра ми не одобряваше „хобито“ му, поради което той го заряза.
— Но не и преди да затъне в дългове.
В очите му, досущ като бащините, проблесна гневно пламъче.
— Това не ми е известно. Не възнамерявам да обсъждам с вас делата му.
„О, ще ги обсъждаш, и още как!“ — каза си Ив, но реши временно да промени темата.
— Какво ще кажете за скандала в сектор 38, разиграл се преди няколко години?
— Сектор 38 ли? — Лицето му изразяваше престорено недоумение.
— Сателит с казина.
— Често прескачам до Вегас Две в края на седмицата, но не си спомням да съм посещавал казино в този сектор. Нямам представа за какъв скандал говорите.
— Играете ли на рулетка?
— Не, това е за глупаците. Ранди си падаше по рулетката. Аз предпочитам блек-джак.
Рандал Слейд нямаше вид на глупак. По-скоро приличаше на човек, способен с лекота да отстрани всяко изпречило се на пътя му препятствие. Изобщо не отговаряше на представата й за моден дизайнер. Носеше семпъл черен костюм, неукрасен с модните в момента полускъпоценни камъни и нашивки.
— Надявам се да бъдете кратка — заяви той с тон на човек, свикнал да дава заповеди. Ив забеляза, че големите му ръце подхождат повече на работник, отколкото на художник. — Мирина почива в спалнята. Не искам задълго да я оставям сама.
— В такъв случай да не губим време. — Ив не възрази, когато Слейд извади златната си табакера, съдържаща десет тънки, черни цигари. По правило можеше да го стори, но все пак го изчака, докато запуши. — Какви бяха отношенията ви с прокурор Тауърс?
— Приятелски. Скоро щеше да ми става тъща. И двамата много обичахме Мирина.
— Очевидно е одобрявала избора на дъщеря си?
— Нямам повод да мисля обратното.
— Напреднал сте много в кариерата благодарение на връзката ви с „Анджелини експорт“.
— Вярно е. — Изпусна облаче дим с леко ухание на лимон. — Но също така е вярно, че компанията имаше полза от взаимното ни сътрудничество. — Критично огледа сивия костюм на Ив и отбеляза: — Кройката и цветът изобщо не ви отиват. Предлагам да разгледате тоалетите, които предлагам в нюйоркския си бутик.
— Може би ще го направя, благодаря.
— Изпитвам ужас, когато видя красива жена, облечена в неподходяща дреха. — Усмихна се и Ив беше поразена от чара му. — Трябва да избирате тоалети с по-ярки цветове и с по-изчистени линии. Много по-подходящи са за жена с вашето телосложение.
— И други са ми го казвали — промълви тя, мислейки за Рурк. — Предстои ви брак с много богата жена.
— Ще се женя за момичето, което обичам.
— Какво щастливо съвпадение, че е богато!
— Права сте.
— А вие имате нужда от пари.
— Като всеки, нали? — Той отново се усмихна, без да покаже, че е засегнат от думите й.
— Имате дългове, господин Слейд. Дължите огромни суми, чието изплащане може да ви създаде големи главоболия. Ако го забавите — добави тя.
— Сведенията ви са точни. — Слейд дръпна от цигарата си. — Известно ви е, че съм пристрастен комарджия, лейтенант. Но с помощта и подкрепата на Мирина се отказах от този „занаят“. Не съм играл комар от два месеца и пет дни.
— Обичате рулетката, нали?
— Боя се, че е така.
— Каква е приблизителната сума, която дължите?