Ловците
- Автор: Грифин Уилям
- Серия: The Presidential Agent #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловците». Краткое содержание книги:
Две жестоки убийства и милиони откраднати долари в скандала „Петрол срещу храни“ отвеждат Кастило и екипа му в отдалечено имение в Уругвай, където един от участниците в скандала е убит пред очите им. Кой е виновникът? Вероятно това са хората, готови да рискуват всичко, за да опазят тайните си. Въпреки това са оставили следа, която насочва ловците на Кастило към неочаквани разкрития. Лично президентът на Съединените щати е дал на ловците картбланш да стигнат до дъното на заговора.
— Разбирам, господине — отвърна Артигас.
Господин Робърт Хауъл бе културен аташе в посолството. Освен това бе представител на ЦРУ и бе също толкова потаен, колкото ирландецът агент на ФБР, който бе сложил ароматизатори във формата на леприкони в писоарите.
— Докато ни няма, Монахан, искам да свършиш две неща — продължи да нарежда посланикът. — Първо, искам те на линия, за да приемеш разговора със заместник-директора. Кажи му къде съм и го помоли да ми се обади в посолството в Буенос Айрес.
— Добре, господине.
— Второ, предполагам, че ще бъде пълна загуба на време, но можеш да се опиташ да разбереш още нещо от приятеля на Артигас, главен инспектор Ордьонес, или пък от някой друг.
— Добре, господине.
ПЕТ
Кабинетът на посланика
Посолство на Сащ „Авенида Колумбия“ 4300
Палермо, Буенос Айрес, Аржентина
10:25, 3 Август 2005
— Заповядайте, господин посланик — обърна се посланик Хуан Мануел Силвио, американският посланик в Буенос Айрес, към посланик, Майкъл Макгрори. — За мен е винаги удоволствие да ви видя.
Силвио бе висок изискан мъж, със светла кожа, изправен като аристократ. Бе по-млад от посланик Майкъл Макгрори и въпреки че бе работил пет години по-малко във Външно от Макгрори, бе назначен в по-голямо и важно посолство. Макгрори не го харесваше.
Поне бе достатъчно честен пред себе си и не се самозалъгваше, че мотивът му да повдигне въпроса за събитията в Такуарембо пред Силвио съвсем не се основаваше на факта, че в дома на убития бе намерена снимка на покойния господин Мастърсън, заместника на Силвио. Той подозираше, че каквото и да се е случило, щом въпросът стигнеше до Държавния департамент, той щеше да се окаже забъркан в кашата. Макгрори знаеше, че е най-добре да си има компания, вместо да потъва сам.
Двамата си стиснаха ръцете.
След това Силвио подаде ръка на Хулио Артигас.
— С вас не се познаваме, нали?
— Казвам се Артигас, господине. Приятно ми е.
— Артигас е един от правните ми аташета — намеси се Макгрори. — А това е културният ми аташе, господин Хауъл.
— Познаваме се — отвърна Силвио. — Много ми е приятно да се видим отново, господин Хауъл. Знам, че познавате Алекс, но не съм сигурен дали господин Артигас го познава.
— Не, господине — отвърна Хулио и подаде ръка на дребен, доста закръглен мъж с тънки като моливи мустачки.
— Алекс Дарби — представи се човекът.
— Знам, че Хауъл и Дарби се познават — продължи Силвио. — Те са един дол дренки.
Макгрори си помисли: „Все едно че направо каза «Тези двамата са от ЦРУ».“
— Здрасти, Боб — поздрави Дарби. — Отдавна не сме се виждали.
— Доста отдавна — отвърна Хауъл. — Дай да се разберем да се видим.
Секретарката на Силвио докара количка с кафе.
— Освен ако не е нещо важно като жена ми или държавният секретар, не ме свързвай с никого — нареди Силвио.
Когато вратата се затвори, Силвио продължи:
— Казахте, че сте се натъкнали на нещо, което е възможно да има връзка със смъртта на Джак Мастърсън, нали така, господин посланик?
— Артигас — нареди Макгрори, — покажи снимката на посланик Силвио.
Артигас отвори куфарчето си и извади снимката от сватбата. Стана, приближи се до Силвио и му я подаде. Силвио я огледа, след това я предаде на Дарби.
— Откъде я взехте? — попита Дарби.
— Познавате ли хората? — попита Макгрори.
— Познавам ги. Това са Джак и Бетси на сватбата. Това са нейните родители, родителите на Джак и брат й.
— Вие познавате ли този човек? — попита Макгрори.
— Познавам го — потвърди Дарби. — Това е братът на Бетси. Откъде я взехте?
— Артигас — нареди Макгрори.
— Добре, господине. Взех я от едно имение, наречено „Шангри-Ла“ в Такуарембо. Заведе ме служител от Вътрешния отдел на уругвайската национална полиция.
— Защо ви заведе? — попита Дарби.
— Сега вече предполагам, че един от разследващите уругвайски полицаи е познал господин Мастърсън — каза Артигас. — Снимката бе в албум, оставен на местопрестъплението.
— Местопрестъпление, казвате — отбеляза Дарби. — Да не би нещо да се е случило в имението?
— Можете и сам да се сетите, Дарби — обади се отново Макгрори. — Според Артигас в имението е имало седем трупа.
— Седем? — повтори Дарби. — Седем трупа?
— Седем трупа, включително на мъжа на снимката — потвърди Макгрори. — Всички до един застреляни.
— Кои са останалите? — попита Дарби.