Двойна звезда
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кънчо Кожухаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Двойна звезда». Краткое содержание книги:
РОЛЯТА — да замести един лидер, който е най-обичаният и най-заплашваният човек на планетата.
ЗАЛОГЪТ — мир с марсиянците и съюз с империята.
РИСКЪТ — бърза смърт, ако бъде разкрита подмяната или доживотно преструване, защото отвлеченият политик може да не се появи никога повече.
Повечето от горното ми беше известно още когато Дак ми разправи какво са направили с Бонфорте, а останалото го изплагиатствах от корабната „Енциклопедия Батавия“. Вижте статиите за „Психична цялост“ и за „Изтезания“.
Поклатих глава и се опитах да прогоня кошмарите от ума си.
— Но нали ще се оправи?
— Док казва, че опиатът не променя мозъчната структура, а само я парализира. Казва, че най-накрая кръвният ток ще обере и отнесе целия наркотик; той ще стигне до бъбреците и ще се изхвърли от тялото. Само че това ще отнеме доста време — Дак ме погледна. — Шефе?
— А? Не е ли време вече да зарежем това „Шефе“? Той се е върнал.
— Точно за това исках да поговорим. Ще те затрудни ли много да продължиш с превъплъщението още съвсем мъничко?
— Но защо? Тук освен нас друг няма.
— Не е съвсем тъй. Лоренцо, ние успяхме да задържим това в пълна тайна. Значи аз, ти — той отвори два пръста от свитата си в юмрук ръка. — сетне Док, Родж и Бил. И, разбира се, Пени. На Земята има един мъж на име Ленгстън, когото никога не си виждал. Мисля, че Джими Уошингтън подозира нещо, но той и на майка си не би казал кое време на деня е. Не знаем колко души са взели участие в отвличането, но можеш да си сигурен, че не са много. Във всеки случай, те няма да посмеят да се разприказват — и майтапът е там, че дори и да поискат, вече не могат да докажат, че той изобщо някога е отсъствал. Само че мисълта ми е: тук, на „Томи“ никой от екипажа, нито пък от безделниците не знае нищо. Какво ще кажеш, синко, да продължиш с имперсонацията и всеки ден да се оставяш хората от екипажа, гаджето на Джими Уошингтън и тем подобни да те виждат — докато той се оправи? А?
— Ммм… Не виждам защо пък не. Колко време ще трае това?
— Само докато се върнем. Ще караме бавничко, на ниска тяга, така че на теб ще ти хареса.
— Добре. Дак, не смятай това към заплащането ми. Тази част ще я свърша просто защото не мразя промиването на мозъци.
Дак подскочи и ме тупна по рамото.
— Ти си мой тип, Лоренцо. Не се безпокой за заплащането си; ще се погрижим за това — държанието му изведнъж се промени. — Чудесно, Шефе. Ще се видим сутринта, господине.
Само че едно нещо води до друго. Маневрата, която започнахме, когато Дак се върна обратно, беше просто изменение на орбитата — към доста по-отдалечена, където да няма особени шансове новинарите да изпратят някоя совалка, за да проследят историята. Събудих се в безтегловност, взех едно хапче и се изхитрих да си изям закуската. Малко след туй се появи Пени.
— Добро утро, господин Бонфорте.
— Добро утро, Пени — наклоних глава към гостната. — Нещо ново?
— Не, господине. Кажи-речи същото. Поздрави от капитана. Дали ще ви представлява голямо безпокойство да идете в неговата каюта?
— Ни най-малко — Пени ме последва. Дак беше в каютата, запънал токове в стола си, за да стои на едно място; Родж и Бил бяха привързани към кушетката.
Дак се огледа и каза:
— Благодаря, че дойдохте, Шефе. Ще имаме нужда от малко помощ.
— Добро утро. Какво има?
Клифтън отвърна на поздрава ми с обичайното изпълнено с достойнство уважение и ме нарече Шефе; Корпсман кимна. Дак продължи:
— За да приключите елегантно с всичко това, ще трябва още веднъж да се покажете пред публика.
— А? Аз си мислех…
— Само секунда. Накарахме телевизионните компании да очакват днес голяма реч от вас, в която да коментирате вчерашното събитие. Мислех, че Родж възнамерява да я отмени, обаче Бил е разработил речта. Въпросът е дали вие ще я произнесете.
Белята като си вземеш котка е, че те винаги си имат котенца.
— Къде? В Годард сити?
— О, не. Във вашата каюта. Ще я излъчим до Фобос; те ще я подготвят за излъчване на Марс и ще я изпратят по високочестотния към Нова Батавия, където земните мрежи ще я уловят и откъдето ще бъде ретранслирана за Венера, Ганимед et cetera36. За четири часа тя ще бъде излъчена по цялата система, а вие няма да има нужда дори да мръднете от каютата си.
В огромните телевизионни мрежи има нещо изключително съблазнително. Никога не са ме излъчвали по някоя от тях освен веднъж, а и тогава изпълнението ми беше орязано дотам, че лицето ми да се покаже само за двадесет и три секунди. Но да разполагам с мрежа само за себе си…
Дак реши, че не съм много склонен, и добави:
36
И така нататък (лат.). — Бел. прев.