Отвъд залеза (Животът и любовите на Морийн Джонсън(Мемоари на една леко нередовна жена))
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Серия: История на бъдещето #27
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Отвъд залеза (Животът и любовите на Морийн Джонсън(Мемоари на една леко нередовна жена))». Краткое содержание книги:
— Искам ти да си ми обядът!
— Брайни, трябва да възстановим силите си. И другото ще го получиш — и му казах какво ще бъде разположението тази нощ — и други нощи. — Разбира се, мама знае всичко — и тя се е омъжила чрез „Хауард“. Просто моли да спазваме външно благоприличие. Брайни, вашите червенокоси ли са?
— Мама е червенокоса. Татковата коса е тъмна като моята. Защо?
Разказах му за теорията на господин Клеменс.
— Той казва, че докато останалата част от човечеството произлиза от маймуни, червенокосите са произлезли от котките.
— Вижда ми се логично. Между другото забравих да ти кажа. Ако се ожениш за мене, котката ми ще е част от сделката.
— Не беше ли редно да ми го кажеш, преди да ме свалиш?
— Може би трябваше да ти кажа. Да не би да имаш нещо против котките?
— Дори не разговарям с хора, които имат нещо против котките. Брайни, студено ми е. Хайде да се прибираме. — Слънцето се беше скрило зад облак и температурите внезапно паднаха — типично мартенско време в Мисури.
Докато се обличах, Брайни отново изведе Дейзи на пътя и я впрегна. Брайън притежаваше онзи нежен, но твърд подход, от който разбират конете (и жените) — Дейзи му се подчини със същата готовност, с която се подчиняваше и на мене, въпреки че обикновено беше страшно срамежлива с непознати.
През целия път до вкъщи зъбите ми тракаха. Но Франк беше запалил печката в хола. Край нея изядохме приготвения от мене обяд за пикника. Поканих и Франк да си вземе. Той беше обядвал, но намери място за еклери с крем.
Мензисът ми трябваше да дойде на осемнайсети март. Не дойде. На Брайни казах, но на някого другиго — не.
— Татко казва, че ако пропусне веднъж, все още не е нищо. Трябва да изчакаме.
— Ще изчакаме.
Татко се прибра у дома на първи април и в къщата дни наред цареше радостна врява. Следващият ми мензис трябваше да дойде на петнайсети април — не капна и капка. Брайни се съгласи, че е време да кажа на татко, и аз му го съобщих още същия съботен следобед. Татко ме погледна сериозно.
— Как се чувстваш, Морийн?
— Абсолютно щастлива съм, сър. Направих го нарочно — ние го направихме нарочно. Сега бих искала да се омъжа за господин Смит веднага щом това е възможно.
— Разумна идея. Е, нека повикаме твоя момък. Искам да си поговоря с него на четири очи.
— Не може ли и аз да присъствам?
— Не може.
Повикаха ме обратно, после татко излезе.
— Не виждам кръв по тебе, Брайни.
— Той дори не си е вадил пушката. Само ми обясни каква си лекомислена и вятърничава.
— За какво лекомислие става въпрос?!
— Хайде де, хайде де. По-полечка.
Татко се върна заедно с мама.
— Обясних на госпожа Джонсън за пропуснатите менструации — уведоми ни той. След това се обърна към мама: — Кога според тебе трябва да се оженят?
— Господин Смит, кога свършва училището ви в Рола?
— Последният ми изпит е на деветнайсети май, петък, госпожо. Годишният акт е чак на втори юни, но това не ме засяга.
— Разбирам. Как ви се струва двайсети май, събота? Господин Смит, според вас родителите ви ще могат ли да дойдат за сватбата?
В 7:13 ч. вечерта на двайсети май двамата с моя съпруг пътувахме на север от Бътлър с Южния експрес за Канзас сити… „Експрес“ ще рече, че спираше заради крави, тенекии от мляко и жаби, но не и заради светулки.
— Брайни, краката ме болят — оплаках се аз.
— Събуй си обувките.
— На обществено място?
— Вече не се налага да обръщаш внимание на ничие мнение освен на моето… пък и на моето толкова трябва да обръщаш внимание.
— Благодаря, сър. Но не смея да ги събуя: краката ми ще се подуят и никога няма да мога да ги обуя пак. Брайни, следващия път като се женим, нека да ти пристана и да избягаме заедно.
— Става. И този път трябваше да направим така. Ама че ден!
Аз реших да се оженим по обед. Майка ми, бъдещата ми свекърва, свещеникът, жената на свещеника, органистът, клисарят и всеки, когото не го домързя да си отвори устата, ми се опънаха. Мислех си, че се предполага булката да решава как да мине собствената й сватба, освен ако онова, което иска, не е твърде скъпо за бащината й кесия. Но очевидно бях чела твърде много романтични истории. Исках сватба по обед, така че да стигнем в Канзас сити преди мръкнало. И когато всички ме притиснаха, отидох да говоря с татко.
Той поклати глава.
— Съжалявам, Морийн, но ето тук в конституцията пише, че бащата на булката няма абсолютно никакво право на глас, що се отнася до сватбата. Той плаща сметките и отвежда булката до олтара. Иначе никой не го пуска да припари. Ти каза ли на майка си, че искаш да хванеш по-ранния влак?