Кулата на лястовицата
- Автор: Сапковский Анджей
- Серия: Вещерът #6
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: ИнфоДАР
- ISBN: 978-954-761-449-9
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кулата на лястовицата». Краткое содержание книги:
— Проблемът е там — продължи вещерът, — че нашият Кахир е проявил благородство, изпълнявайки заповедите. Това е било благородството на корморан, който не поглъща рибата, защото са му сложили пръстен на шията. Той е бил длъжен да отнесе рибата в клюна на господаря си. Но това не е станало и господарят се ядосал на корморана! И сега корморанът е в немилост! Не търси ли точно по тази причина приятелството и компанията на рибите? Как мислиш, Лютиче?
Трубадурът се наведе напред, избягвайки един нисък липов клон. Листата на клона бяха съвсем пожълтели.
— Но нали сам каза, че той й е спасил живота. Благодарение на него Цири е успяла да напусне Цинтра жива и здрава.
— И крещи нощем, когато го види в съня си.
— Но въпреки това той я е спасил! Спри да задълбаваш в спомените, Гералт. Много неща се промениха и продължават ежедневно да се променят, спомените не носят нищо, освен огорчение, което явно изобщо не ти помага. Той е спасил Цири. Фактът си е факт.
Гералт най-после отмести поглед от гривата и вдигна глава. Лютичето го погледна в лицето и бързо сведе очи.
— Фактът си е факт — повтори вещерът със зловещ, металически глас. — О, да! Той изкрещя този факт в лицето ми на Танед, и от ужас гласът му застина в гърлото, защото гледаше острието на меча ми. Този факт и този вик не ми позволиха да го убия. Какво да се прави, явно така и ще си остане. А е жалко. Защото трябваше още тогава, на Танед, да сложа началото на веригата. На дългата верига на смъртта: веригата на едно отмъщение, за което и след сто години ще се носят легенди. Легенди, които ще се боят да разказват по мръкнало. Разбираш ли това, Лютиче?
— Не съвсем.
— Върви по дяволите тогава.
Разговорът беше много неприятен, както и физиономията на вещера. Ох, никак не ми харесва, когато го обземат подобни настроения и започне да ги говори такива.
Обаче трябва да призная, че образното сравнение с корморана изигра своята роля — започнах да се безпокоя. Рибата в клюна, носена там, където ще я зашеметят, изкормят и опекат! Наистина приятна аналогия, радостна перспектива…
Само че разумът ми възразяваше срещу това. В края на краищата, ако продължим да се придържаме към рибените метафори, какви бяхме ние? Шаранчета, малки костеливи шаранчета. Едва ли „корморанът“ Кахир би разчитал на императорската милост в замяна на толкова мизерен улов. А и на всичко отгоре той изобщо не беше такава щука, каквато се опитваше да се изкара. Беше шаранче, както всички нас. А кой въобще обръща внимание на шаранчетата във времена, когато войната като желязна грапа преорава земята и човешките съдби?
Залагам си главата, че в Нилфгард вече никой не си спомня за Кахир.
Ватие де Ридо, шеф на нилфгардското военно разузнаване, слушаше с наведена глава императорското мъмрене.
— Така значи — провлачи раздразнено Емхир вар Емрейс, — учреждение, което поглъща три пъти повече държавни средства от образованието, културата и изкуството, взети заедно, не е в състояние да открие един-единствен човек. Този човек просто изчезва, скрива се, въпреки че харча баснословни средства за учреждение, от което нищо не би трябвало да може да се скрие! Един човек, виновен в предателство, се присмива на учреждението, на което съм дал достатъчно привилегии и средства, за да не позволява дори на невинния да спи. Повярвай ми, Ватие, следващия път, когато в Съвета започнат да говорят за необходимостта от орязването на фондовете за тайните служби, ще ги изслушам с охота. Можеш да си сигурен!
— Ваше Императорско Величество — изкашля се Ватие де Ридо, — не се съмнявам, че ще вземете най-правилното решение, като преди това прецените всички доводи. Както провалите, така и успехите на имперското разузнаване. Ваше Величество, бъдете сигурен, че предателят Кахир аеп Кеалах няма да избегне възмездието. Положих всички усилия…
— Не ви плащам за полагане на усилия, а за да има резултати от усилията. А резултатите са посредствени, Ватие, посредствени! Какво става със случая Вилгефорц? Къде, по дяволите, е Цирила? Какво си мърмориш под носа? Говори по-силно!
— Според мен трябва да се ожените за момичето, което държим в Дарн Рован, Ваше Величество. Този брак ни е необходим — ще владеете законно Цинтра, ще се усмирят островите Скелиге и метежниците от Атре, Стрепт, Маг Турга и от Склоновете. Нужна ни е всеобща амнистия, мир в дълбокия тил и по снабдителните линии… Нужен ни е неутралитетът на Естерад Тисен от Ковир.
— Това ми е известно… Но девойката в Дарн Рован не е истинската Цирила. Не мога да сключа брак с нея.