Възходът на Дерините

Когато накрая Келсън и Морган пристигнаха, в Съвета цареше суматоха.

В залата сега присъстваха още няколко десетки човека освен членовете на Камарата, тъй като Джихана бе дала съгласието си някои от Брайъновите поддръжници и съветници да се присъединят към заседанието за финалната разправа с Морган. До обичайните места около масата бяха поставени допълнително столове, повечето незаети досега. Но техните евентуални притежатели се суетяха объркано наоколо, спореха и обсъждаха ситуацията с високи и кресливи гласове. Макар че нямаха право да гласуват, новодошлите имаха въпреки всичко ясно изразено мнение какво трябва да бъде извършено с могъщия лорд на Дерините — главната тема на разговорите им. Каквито и чувства да будеше лорд Аларик Морган сред хората, пълната апатия не бе едно от тях.

Джихана стоеше спокойно на председателското място в опит да изглежда твърда. Тя поглеждаше от време на време надолу към пребледнелите си ръце, скръстени върху скута й и пръстите й си играеха с широка, богато украсена златна лента на лявата й ръка.

Но най-вече се опитваше да избегне компанията на епископ Арилан, седнал от дясната й страна. От дълъг опит знаеше, че младият прелат можеше да бъде крайно убедителен, особено когато излагаше някой от любимите си аргументи. А при предишното гласуване бе повече от ясно към коя посока клонеше лоялността му. Едва ли имаше по-пламенен и ентусиазиран поддръжник на Морган от него.

Когато Келсън влезе в залата, следван от Лорис и стражите му, всички спорове рязко секнаха. Онези, които седяха по местата си, скочиха на крака и с почит и уважение се поклониха пред минаващия покрай тях Келсън, а другите се разтичаха да заемат столовете си. Келсън седна в края на масата до чичо си Нигел, а Лорис бавно се приближи към Джихана.