Планетата на ветровете
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард, Татъл Лайза
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Планетата на ветровете». Краткое содержание книги:
— Шер и Лея — каза Сена. — Те са заедно навсякъде.
Марис се засмя. Шер и Лея бяха най-малките ученици, неразделни приятели. Имаха дарба и желание, но все още нямаха необходимата физическа подготовка, за да издържат на натоварванията, ако времето е лошо.
— Как мислиш, имат ли шансове да победят?
— Не — отвърна Сена и отново я погледна. — Но са достатъчно големи, за да опитат. Опитът ще им е от полза. Това ще е добър урок. Трябва да се научат да губят, инак няма никакъв смисъл.
— Значи Лиан остава под въпрос?
— Лиан въобще не е готов — категорично отвърна Сена. — Питам се дали някога изобщо ще може да лети.
Марис се изненада.
— Гледала съм го как лети — каза тя. — Той е силен и има чудесен стил. Вярно, че лесно се поддава на настроенията си и понякога действа прибързано, но когато е в добра форма, не могат да му се опрат дори С’Рела и Деймън, взети заедно. Мисля, че е единствената ни надежда.
— Може и да си права, но аз няма да го подкрепя. Една седмица лети като нощен орел, а следващата подскача в небето, сякаш току-що са му сложили криле. Не, Марис. И аз искам да победим, но победата за Лиан е най-лошото, което може да му се случи. Не бих се учудила, ако намери смъртта си до една година след като спечели крилете. Небето не е безопасно за летци, които твърде много се поддават на чувствата и настроенията си.
Макар и неохотно, Марис кимна.
— Може би си права — каза тя. — Но кой тогава ще е петият?
— Кер — отвърна Сена, остави тънката костена игла и огледа зашитата риза.
— Кер ли? Той е приятен момък, но не умее да си сдържа нервите. Освен това е малко тежичък и му липсва координация, а и ръцете му са слаби. Ако питаш мен, поне засега Кер не дава особени надежди. Може би след година-две…
— Родителите му настояват да участва тази година — заяви уморено Сена. — Оплакват се, че вече пропилял две години. Те имат меден рудник на Малък Шотан и нямат търпение Кер да спечели криле. Излишно е да споменавам, че оказват голяма подкрепа на академията.
— Разбирам.
— Миналата година им отказах категорично — продължи Сена. — Но тази не бях толкова уверена. Ако не спечелим поне една победа, академията ще изгуби подкрепата на Управителите. Тогава ще трябва да се издържаме от даренията на богаташи, като родителите на Кер. Искаме или не, трябва да се съобразяваме с желанията им.
— Сигурно си права. Не го одобрявам, но изглежда, няма друг изход. Пък и Кер няма да загуби нищо от едно участие. Понякога обича да се прави на смешник.
Сена кимна и свъси вежди.
— Мразя се, че го казвам, но сме изправени до стената. Надявах се, че ще ме разубедиш.
— Надценяваш красноречието ми. Все пак ще ти дам един съвет. Последните две седмици запази крилете само за тези, които ще участват в състезанието. Имат нужда от сериозна подготовка. Нека останалите се занимават с уроци и упражнения.
— Така постъпвах при всяко от досегашните състезания — призна Сена. — Карах ги, освен това да се гонят в небето. Смятах да те помоля и ти да летиш с тях. Нека се сравняват с теб, пък дори и да не е в тяхна полза. С’Рела участва за първи път, а Деймън е губил два пъти, но останалите имат нужда от опит. Шер…
— Сена, Марис, елате бързо! — долетя вик откъм трапезарията и на вратата се появи задъханият Кер. — Управителят е пратил да ви повикат. Трябва им летец, те… — Той преглътна, не можеше да си поеме дъх.
— Върви с него — каза Сена на Марис. — Аз съм по-бавна.
Непознатият, който ги очакваше в трапезарията, заобиколен от група ученици, също дишаше тежко — беше тичал през целия път от кулата на Управителя. Ала щом ги видя, заговори припряно:
— Ти ли си летецът? — Беше млад момък, очевидно уплашен, и се оглеждаше с безпокойство.
Марис кимна.
— Трябва да отлетиш за Шотан. Моля те. Доведи техния знахар. Управителят каза да дойда при теб. Брат ми е много болен. Бълнува. Кракът му е лошо счупен — костта се подава навън. Не ми казва какво да му дам за треската. Моля те, побързай.
— На острова нямате ли знахар? — попита Марис.
— Брат му е знахарят — намеси се Деймън, който бе от същия остров.
— Как се казва знахарят на Голям Шотан? — попита Марис тъкмо когато Сена докуцука в стаята.
Старата жена веднага разбра положението и пое нещата в свои ръце.
— Там са няколко — каза тя.
— Побързайте — настоя младежът. — Брат ми може да умре.
— Едва ли ще умре от счупен крак — отвърна Марис, но Сена й даде знак да мълчи.
— Ти си глупачка — озъби й се младежът. — Той има треска. Бълнува. Катерил се е по една скала за ястребови яйца и паднал. Намерих го чак след ден. Моля ви, помогнете ми!