Обратими грешки
- Автор: Търоу Скот
- Серия: Окръг Киндъл #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Златарски
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Обратими грешки». Краткое содержание книги:
Зад вратата се разнесе познатата затворническа мелодия на дрънкащи окови и надзирателят вкара Колинс, окован с верига през кръста, ръцете и краката. Побутна го да седне на съседната масичка и вкара веригата през глезените му в здрава халка, циментирана в пода.
— Искам съкращаване на присъдата — заяви Колинс в мига, в който надзирателят излезе.
— Охо… — обади се Лари. — Я върни няколко крачки назад, приятел. Дали да не започнем по-цивилизовано със „Здрасти“?
— Казах, искам съкращаване — настоя Колинс. Тук, извън погледите на съкафезниците, акцентът му бе чувствително „побелял“. Говореше на Мюриъл — явно усещаше, че тя е прокурорът, овластен да взема решения.
— С колко наркотик те хванаха? — попита тя.
Колинс разтри лицето си, по което бе набола няколкодневна брада, изглежда, в резултат на някаква затворническа мода. В момента не можеше да бъде разпитван без нова „Миранда“ — предупреждение, което поне досега не му бяха направили. Така че съгласно изкривената логика на закона нищо, което кажеше тук, не можеше да бъде използвано срещу него. Мюриъл му обясни това, но Колинс вече имаше достатъчен стаж зад решетките, за да е наясно. Той, изглежда, просто размисляше каква тактика да предприеме.
— Половин фунт — каза той накрая, — преди ченгетата да щипнат своя дял. Оставиха ми шест унции… колкото да ми лепнат хикса. — И се изсмя горчиво на покварата в полицията. Ченгетата щяха да продадат две унции на улицата или щяха да ги оставят за себе си. А той автоматично получаваше доживотна без право на условно освобождаване.
— Е, защо не ни кажеш с какво разполагаш — подсети го Мюриъл.
— А ти защо не ми кажеш колко ще ми свалите от присъдата? И хайде да престанем да се преструваме, че съм надупила се пред полицията тъпа чернилка в затвора.
Лари стана. Разкърши рамене, но това беше само претекст да се разходи зад гърба на Колинс. Озовал се там, той се наведе, хвана веригата и я дръпна така, че да се забие в чатала му. Мюриъл го погледна предупредително, но Лари отлично знаеше с каква сила да дърпа. После сложи ръка на рамото на Колинс и каза:
— Държиш се много лошо, приятел. Виж, не е нужно да говориш с нас. Наистина не се налага. Ние можем да се отидем, а ти ще си останеш тук за цял живот. Но ако държиш да изпълзиш от гроба, трябва да започнеш да се държиш малко по-прилично. Защото, честно казано, не забелязах пред вратата опашка от прокурори, боричкащи се да ти дадат по-добра присъда.
После пусна веригата. Колинс дръзко го погледна през рамо и отново се обърна към Мюриъл. Въпреки че не правеше нищо, за да й се хареса, младежът я привличаше с нещо. Истината бе, че дори самият Колинс нямаше представа каква отрепка е. Тя направи знак на Лари и двамата излязоха отвън. Надзирателят влезе да пази Колинс.
— Мразя да се пазаря с наркопласьори — изсумтя Лари. — Те винаги го правят много по-добре от мен. — Мюриъл се изсмя високо. Лари сам си беше виновен. Впрочем това беше нещо, което Талмадж никога нямаше да научи. Лари беше с връхната си дреха — черно кожено палто до средата на бедрата — и докато си шепнеше с него в тясното пространство на затворническия коридор, тя усещаше животинската топлина, излъчвана от якото му тяло.
— Не мога да преценя дали това недоразумение на природата се опитва да ни изработи — призна той, — или държи ключовете на царството.
— Има само един начин да разберем — каза тя. — Това тук не е като да гледаш по витрините, без да купуваш. Той трябва да сложи на масата каквото има. Изпее ли го, ни остава да проверим дали се връзва. Но ако ни предаде убиеца и се съгласи да свидетелства, момчетата от „Наркотици“ ще трябва да намалят количеството на под шест унции, което за него означава десет до дванайсет години. Самата аз обаче не мога да му обещая нищо твърдо.
Лари кимна. Това все пак беше план. Преди да влязат, Мюриъл го хвана за ръката.
— Остави говоренето на мен. Ти вече изигра ролята на лошото ченге.
Влязоха и Мюриъл обясни правилата на играта. Междувременно Колинс бе преосмислил поведението си, но макар тонът му вече да не бе така агресивен, той поклати глава: