Обратими грешки

— Кой е Колинс? — обърна се Лари към двамата в килията. Единият беше седнал на тоалетната чиния, а другият играеше през решетката на карти със съкафезника си от съседната килия.

— Ей, пич, нямам ли право на малко уединение? — попита седналият на чинията, като демонстративно продължи да се напъва.

Отдръпнаха се за кратко. Когато се върнаха, Колинс вдигаше ципа на оранжевия си гащеризон.

— Ти от наркотиците ли си? — попита той, когато Лари му показа значката си. Беше умерено черен, със светли очи и идеално оформена афроприческа. Едър и мъжествено красив. Очите му бяха почти оранжеви и светеха като на котка. Повече от ясно бе, че е наясно с привлекателността си. Без да откъсва поглед от Мюриъл, Колинс намести гащеризона по раменете си — показваше, че едва му става.

— Убийства — отговори Лари.

— Че аз никого не съм убивал. Не става дума за мен, човече, сигурно си дошъл за някой друг. „Не съм убиец. Аз съм любовник“ — Колинс изпя няколко такта от песента на Отис Рединг, за да докаже твърдението си, с което развесели съседите си в близките килии. После смъкна ципа си и бавно се върна при тоалетната чиния. Погледна изразително Мюриъл, но тя търпеливо го изчака в продължение на близо минута.

— Какво ще кажеш? — попита я Лари по обратния път.

— Много впечатляваща външност — отговори Мюриъл. Младежът приличаше на Хари Белафонте, любимеца на майка й.

— Ще видя дали ще мога да организирам да ти го снимат. Но повече ме интересува дали не си губим времето. — Тя го попита какво иска да каже. — Според мен това си е възможно най-типичният затворнически боклук — обясни Лари. — Но ако държиш, мога да му отделя един час… максимум.

След вечеря можеха да им го доведат без много шум в стаята за разпит. Лари помоли дежурния надзирател да го направи, като обясни, че им се налага да разпитат Фаруел във връзка с убийство. Половината от персонала беше свързана по един или друг начин със затворническите банди и ако някой се усъмнеше, че Колинс сътрудничи, слухът за това щеше да се разпространи моментално. Дежурният ги отведе в малка стаичка с трапецовидна форма, по чиито стени се виждаха следи от подметки. Двамата седнаха на въртящи се пластмасови столове, които, също като масата между тях, бяха фиксирани за пода със здрави винтове.

— Е, как е Талмадж? — поинтересува се Лари и веднага отмести поглед, сякаш съжаляваше за подмятането. Вече доста хора споменаваха пред нея това име. Миналата седмица в местния вестник бяха публикували снимката му, направена по време на среща за набиране на средства за избирателната му кампания. Все пак поне до момента тази тема не бе сред обсъжданите с Лари.

— Знаеш ли, Лари… никога не съм допускала, че можеш да се окажеш ревнивец.

— Просто се поинтересувах — възрази той. — Нали разбираш… като за времето. „Как си със здравето, как е семейството?“.