Без шанс за разпознаване
- Автор: Пирсон Ридли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Нешкова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Без шанс за разпознаване». Краткое содержание книги:
Последните думи на мъжа: „Ще дойда пак“, отекнаха като ехо в съзнанието на Бен. Може би той просто беше излязъл, за да вземе нещо от кабината; може би просто искаше да изпуши една цигара. Може пък, също като пастрока му, да криеше бутилка под седалката или цигари с марихуана в пепелника — и да искаше да се съвземе. Нямаше да бъде първият — с хороскопите си Емили беше в състояние да смае и зашемети всеки свой клиент.
Двигателят изръмжа. Бен вдигна глава и погледна през прозорчето на покрива. Виждаше му се толкова миниатюрно, така далечно. Недостижимо. Микробусът се раздвижи и пое назад.
Бен се придвижи на четири крака към тясната задна врата. Протегна ръка и завъртя бравата, готов за момента, в който микробусът ще спре, докато шофьорът сменя задната скорост с предна. Щеше да се възползва от тази секундна възможност и да изскочи навън.
Завъртя бравата и за негова радост тя поддаде. Не беше заключена.
Микробусът намали и после спря, предавките изсвириха, докато шофьорът сменяше скоростта. Бен натисна вратата навън. Тя се отвори на няколко сантиметра разстояние и спря. Беше блокирана отвън.
Микробусът изръмжа. Бен отново опита да отвори вратата, но нямаше как да стане. Ситните камъчета от алеята на Емили постепенно се изгубиха от погледа му. Беше хванат като в капан вътре.
13.
Иззад дебелите стъкла на очилата очите на Бърни Лофгрийн изглеждаха като половинки сварени яйца. Лофгрийн се извисяваше на около метър и шестдесет и пет над земята, беше плешив и с наднормено тегло. Облечен беше със зелени панталони, виснали като чувал, и закопчана догоре синя риза „Оксфорд“ без вратовръзка. Във всяка служба от градската управа, включително и в полицейските управления, винаги имаше по някоя своеобразна звезда, но Лофгрийн беше извън всякакви класации. Като старши специалист по идентифицирането имаше две десетилетия зад гърба си и нюх за анализ на събрани доказателства. Често новобранци, виждайки го за пръв път на местопрестъплението, казваха за него, че притежава шесто чувство. Но усетът му нямаше нищо общо с паранормалното; всичко беше въпрос на обиграност. Лофгрийн просто си разбираше от работата.
Той, Болд и съдебният лекар, доктор Роналд Диксън, си обичаха професията. Може би това ги беше превърнало в близки приятели и съмишленици. Бибоп-джазът допълнително подплатяваше приятелските им чувства, но именно посвещаването им на работата беше изиграло основната роля за установяването на доверието помежду им, беше се превърнало в спойката между тях. Щом Лофгрийн твърдо държеше на свое мнение по някакъв повод, Болд напълно му се доверяваше и го вземаше на въоръжение в по-нататъшната си работа, независимо колко му се беше искало да му опонира.
Малцина в управлението биха прекосили града в ясна есенна утрин, за да седнат в кухнята на колега, за да побъбрят по работа. Бърни Лофгрийн беше един от тях. Заради него Болд направи цяла кана кафе, зареди албума на Скот Хамилтън и наряза пъпеш. Почисти го от семките, махна корите и подреди нарязаните парчета в чиния. Лофгрийн пристигна точно в този момент.
— Да не би да не си спал цяла нощ? — попита го Болд.
— Отидох в службата в пет часа и веднага се залових с отпечатъците, но не заради черните ти очи. Твоят лейтенант мазник ме засили веднага да се хващам на работа. Носят се слухове, че има втора жертва. Новината е, че вече го водят сериен подпалвач. Даже са му прикачили и име: Начетения. — Той сви устни. Лофгрийн, цивилен служител в полицейското управление — Сиатъл, постоянно беше залъгван с обещания от политици при всяка кампания. — Знаеш ли колко стълби се продават в Сиатъл всяка година?
— Нямам представа — отвърна Болд, мислейки си в същото време: „Прекалено много“.
— И аз.
Дребният мъж се разсмя, а винаги, когато го правеше, притваряше огромните си очи и клатеше глава, сякаш всеки момент ще кихне. Нямаше друг като Бърни Лофгрийн на света.
Болд сложи парченце пъпеш в устата си и зачака събеседника си да премине по същество. Лофгрийн имаше особен начин да губи времето на другите.
— Сигурно не ти е направило впечатление, обаче и аз подминах факта, че при стълбите разстоянието между страничните греди — ширината на стълбата, се оказва много важно. А ние притежаваме великолепни отпечатъци на тези греди, все едно сме се сдобили с отпечатъци от пръсти. Самоудължаващите се стълби, предназначени за продажба на частни клиенти, каквито можеш да си купиш в магазини на едро и магазини за намалени стоки, се продават с най-различни ширини. Някои производители предлагат шейсетсантиметрови, други — шейсет и пет сантиметрови или седемдесетсантиметрови — всичко зависи от якостта на скъсване на използвания материал, обикновено алуминий или алуминиева сплав. Стълбите за частни клиенти според стандартите трябва да са с основи с малки размери, които да се захващат стабилно за долната опорна повърхност, за да се предотврати залитането на стълбата. При всяка фирма нарезът върху захвата е различен, какъвто е случаят с различните видове нарези по автомобилните гуми. Ние търсим стълба, произведена от „Вернер“. Тази информация е много важна, защото се оказва, че стълбата не е от онези, които си купуваш за домашни нужди. Във „Вернер“ произвеждат стълби от дърво, алуминий и фибростъкло. Отпечатъците, които си открил, са от сериите от фибростъкло, и то от така наречените професионални модели за елтехници, монтьори, художници.