Последно изкушение
- Автор: Макдермид Вэл
- Серия: Тони Хил и Карол Джордан #3
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последно изкушение». Краткое содержание книги:
Единственият въпрос беше към кого да се обърне, за да направи плах опит да се върне към тази дейност. Обжалването на присъдата на Ванс щеше да припомни на хората и за съществуванието на Тони. Може би това бе най-подходящият момент да поразбуди още повече спомените им, да ги убеди, че може да им предложи нещо, което друг не би им осигурил. Той не само умееше да предвиди начина, по който разсъждаваха серийните престъпници; той беше един от малкото хора на тази земя, които действително бяха помогнали някои от тях да бъдат прибрани на такова място, където вече не можеха да причиняват зло.
Можеше поне да опита.
Този понеделник, в Берлин, Петра Бекер също мислеше за серийни убийци. Казваше си, че ако тъкмо тя успее да докаже съществуването на сериен убиец, който действа в няколко европейски страни, това би било от огромна полза за кариерата й.
За целта трябваше първо да открие случая, за който си беше спомнила. Петра седеше и се мръщеше пред компютъра си. Мрачното й изражение подчертано контрастираше с жизнерадостната, артистично разчорлена прическа на късата й коса. Широкото й чело беше пресечено от няколко успоредни бръчки, веждите надвисваха над очите й така, че те изглеждаха тъмносини. Знаеше, че съвсем наскоро беше попаднала на този случай в бюлетина, но тогава го бе подминала, защото не представляваше интерес за нея. Петра ръководеше екип на криминалната полиция, чиято основна задача беше да набира информация за организираната престъпност, да изгражда основа за евентуално по-нататъшно повдигане на обвинение, и да прехвърля резултата на правораздавателните органи. Сега, след Шенгенското споразумение, когато вдигането на границите позволяваше свободно преминаване не само на съблюдаващите закона, но и на престъпниците, това често налагаше контакт с колеги от други държави, най-често с посредничеството на Европол. През изминалите три години Петра беше работила по най-разнообразни случаи — като започнем с измами в маркировката на стоки и свършим с трафик на наркотици, злоупотреби с кредитни карти и трафик на хора. По принцип рядко се занимаваше с убийства, освен с някое, което според следователите имаше връзка с организираната престъпност. Това беше, мислеше си тя цинично, начин на прехвърляне другиму работата по всеки труден случай, който най-вероятно се свеждаше до убийството на един боклук от друг. Повечето служители на полицията не отделяха кой знае колко време на такива случаи, стига да можеха да представят някой виновник.
Следователно случаят, който търсеше, е бил представен като възможно дело на гангстерска групировка. Но след като е бил отхвърлен като неотговарящ на показателите, нямаше да е в нито един от файловете в компютъра. Можеше дори да е изцяло заличен от системата, за да не обременява излишно паметта.
Но Петра поначало не обичаше да изхвърля нищо, и надали беше заличила случая без следа. Човек никога не знаеше дали данни, отписани от всички, нямаше да послужат за нещо при някое ново разследване. Беше развила навика да си взема кратки бележки дори за неща, които привидно нямаха никакво значение. Така винаги знаеше кои колеги са подали сведенията, за да се обърне към тях, ако й трябваха подробности.
Отвори папката с бележките и прегледа най-новите файлове. През последните седем седмици бяха въведени данни за четири убийства. Отмина данните за стрелба от минаваща кола в малко градче между Дрезден и полската граница, и за убийството на един турчин в Щутгарт. Той беше починал от загуба на кръв, след като двете му ръце били отрязани. Петра си беше помислила, че това повече й прилича на разчистване на сметки между враждуващи родове, отколкото на дело на престъпни групировки, тъй като местната полиция не бе могла да свърже починалия с нищо по-престъпно от изтекъл срок на визата.
Оставаха още две убийства. Едно много странно убийство в Хайделберг и друго в Хамбург, където известен търговец на наркотици бил разпънат на кръст. В бележките никъде не се споменаваше скалпиране на гениталното окосмяване, но тя като че ли си спомняше, че бе прочела нещо подобно в данните за едно от тези убийства. Провери входящите номера и изпрати съобщения до двата полицейски екипа, които се занимаваха със съответните престъпления. Ако имаше късмет, отговорите можеха да пристигнат преди края на работното време.
Много доволна от себе си, Петра отиде да си вземе кафе от автомата. Тъкмо си сипваше захар в чашата, когато до нея застана шефката й, Хана Плеш.