Елементарните частици
- Автор: Уэльбек Мишель
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимир Петров
- Жанр: Контркультура
Электронная книга - «Елементарните частици». Краткое содержание книги:
След закуската Брюно се завърна в своята палатка, поколеба се дали да не онанира (припомняйки си все още живата картина на тийнейджърките), но накрая се отказа. Вероятно тези влудяващи създания бяха деца на представителите от поколението на шейсет и осма, от които гъмжеше в къмпинга. Оказваше се, че все пак някои дърти курви бяха успели да създадат потомство. Този факт наведе Брюно на неясни, но по своята същност неприятни размисли. Той рязко дръпна ципа на своята палатка иглу; отгоре блесна синьото небе. Между върховете на боровете се виждаше как по него плуват облачета като петна от сперма; денят обещаваше да бъде великолепен. Той хвърли поглед на програмата за седмицата; беше взел опция №1: Креативност и релаксация. До обяд имаше избор между пантомима и психодрама, акварел, композиция. Що се отнася до психодрамата — не, благодаря, вече й беше посветил един следобед в някакъв замък недалеч от Шантийи: петдесетгодишни асистентки по социология се въргаляха по настилката за гимнастика и молеха баща си да им купи плюшено мече; по-далеч от подобни удоволствия. Акварелът си струваше, но занятията бяха на открито и нямаше смисъл да клечи сред борови иглички, насекоми и всякакви гадости само за да сътвори някаква цапаница.
Ръководителката на групата по композиция имаше дълги черни коси, начервена с кармин голяма уста (като онези, за които казват, че „плачат за свирка“); беше облечена с клин и туника в черен цвят. Красива жена, и то от класа. Инак си е дърта курва, помисли Брюно, докато заемаше наслуки място в кръга на малобройните участници. От дясната му страна бе застанала мощна сивокоса лелка с дебели стъкла на очилата и болнаво землист цвят на лицето, която непрекъснато пухтеше. Отдалече вонеше на вино, макар да беше само десет и половина.
„За да ознаменуваме нашата първа среща — започна ръководителката, — за да приветстваме Земята и петте посоки, ще започнем с едно упражнение от хата йога, наречено поздрав към слънцето“. Последва описание на съвършено непонятна поза; кърканата до него се оригна. „Жаклин, ти си изморена — отбеляза йогинята, — не прави упражнението, ако не се чувстваш във форма. Просто си легни, след малко към теб ще се присъедини цялата група“.
Действително трябваше да легнат, докато кармичната наставница се отдаде на безсмислено, уталожващо словоблудство в балнеолечебния стил на Контрексевил5: „Навлизате в чудна, кристално чиста вода. Тя гали крайниците ви, корема ви. Отправяте благодарности към Майката Земя. Притискате се доверчиво към Майката Земя. Почувствайте вашето желание. Благодарете на самите себе си, че сте пробудили у себе си това желание“, и пр. Проснат върху мръсното татами, Брюно чувстваше как зъбите му тракат от раздразнение; кърканата до него се оригваше на равни интервали. В паузите издишваше с протяжно „Аааах!“ като външен израз на вътрешното си освобождаване. Кармичната досадница продължаваше своя речитатив, призовавайки земните сили, които облъчват вътрешностите и половите органи. След като мина през четирите елемента, тя заключи с фразата: „Сега, след като минахте отвъд рационалната менталност, сте във връзка с вашите дълбочинни нива. Призовавам ви да се отворите към безграничното пространство на творението“. „Цуни ме отзад!“, помисли си Брюно, докато с мъка се изправяше. Дойде ред на сеанс по писане, последван от общо представяне и прочит на текстовете. В цялата група имаше само една жена, която хващаше око: беше дребничка, с рижи коси, в джинси и тениска; отговаряше на името Ема и бе написала абсолютно тъпо стихотворение, в което ставаше въпрос, за някакви лунни овце. Общо взето, всички направо преливаха от благодарност, че са влезли в контакт с Майката Земя и с Бащата Слънце. Дойде ред на Брюно. С мрачен глас той прочете краткото си съчинение:
5
Град в департамента Вож, известен с минералните извори и балнеосанаториума си. — Бел.ред.