Смъртоносна опасност

– О, бих могъл да вляза – отвърнах аз. – Но ще оставя голяма част от способностите си отвън. Прагът ще ми попречи да използвам силите си в къщата.

– Каква гадост – изсумтя Рудолф. – Граф Дракула.

– Хари – каза Столингс, – не може ли ние да те поканим?

– Не. Трябва да е някой, който живее тук. Освен това така е учтиво – отвърнах аз. – Не обичам да ходя на места, където не съм добре дошъл. Ще се чувствам много по-добре, ако госпожа Малоун няма нищо против да бъда тук.

Рудолф отвори уста, за да ме засипе отново със злъч, но Столингс го прекъсна.

– Просто върви, Руди. Намери Соня и я доведи тук.

Рудолф се намръщи, но направи каквото му беше поръчано.

Столингс измъкна една цигара и я запали. Известно време пуши замислено.

– Значи, не можеш да правиш магия в къща, освен ако някой не те покани вътре?

– Не в къща – отвърнах аз. – В дом. Разликата е огромна.

– А какво ще кажеш за дома на Виктор Селс? Чух, че ти си го заловил, нали?

Поклатих глава.

– Той сам беше осквернил прага си. Вършеше работата си вкъщи, използваше мястото за тъмни церемонии. Къщата му вече не беше дом.

– Значи, не можеш да се бориш срещу някого на негова територия?

– Със смъртните не мога. Чудовищата нямат прагове.

– Защо?

– Откъде да знам, по дяволите? – сопнах му се аз. – Просто нямат. Не мога да знам всичко, нали?

– Сигурно – отвърна Столингс и след миг кимна. – Да, разбирам какво имаш предвид. Това те изключва по някакъв начин?

– Не съвсем, но става много по-трудно да правя каквото и да било. Все едно съм облякъл костюм, подплатен с олово. Затова вампирите трябва да се държат навън. Те и други подобни гадости. Изправят ли се пред такива пречки, на тях ще им е трудно да останат живи, камо ли да използват уродливите си сили.

Столингс поклати глава.

– Ако не бях започнал работа тук, никога нямаше да повярвам на тези магьоснически глупости. Все още ми е трудно да ги приема.

– Така ли? Това е добре. Означава, че не си затънал твърде надълбоко в тях.

Той издиша две бели струйки дим през носа си.

– Нещата може да се променят. През последните два дни са изчезнали някои хора. Скитници, клошари, хора, познати на някои от полицаите и детективите.

Намръщих се.

– Така ли?

– Да. Засега всичко е само слухове. А и хора като тях и без това изчезват всеки ден. Но откакто започнах да работя в Отдела, подобни неща ме изнервят.

Намръщих се и се замислих дали да не разкажа на Столингс за партито на Бианка. Несъмнено за събитието градът щеше да се напълни с вампири. Може би тя и лакеите й подсигуряваха ордьоврите. Но нямах никакви доказателства за това – напълно беше възможно изчезванията, ако наистина бяха изчезвания, да бяха свързани с вълненията в Небивалото. В този случай полицаите не можеха да направят нищо. А ако беше нещо друго, щях да поставя началото на много неприятна поредица от размяна на удари с Бианка. Не исках да насъсквам ченгетата срещу нея безпричинно. Убеден бях, че тя разполагаше с достатъчно ресурси, за да ги изпрати обратно срещу мен – и сигурно щеше да нагласи нещата така, че да изглежда, сякаш съм си го заслужил.