Ръкописът на Войнич
- Автор: Блейк Ръсел
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: СОФТПРЕС
- ISBN: 9786191511846
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Исторические детективы
Электронная книга - «Ръкописът на Войнич». Краткое содержание книги:
Това е книга за друга книга и то такава, която никой досега не е успял да прочете и разбере. Става дума за Ръкописа на Войнич - документ добре известен сред криптографите, лингвистите и учените, занимаващи се със Средновековието. Това е една от най-странните творби в света – 250 страници, изпълнени с илюстрации на необикновени растения, астрологични карти, къпещи се “нимфи”, както и съпътстващ коментар на напълно непознат език и азбука.
Зад тях се чу тропане – преследвачът се опитваше да мине през задния вход. Ако не намереха път навън, щяха да попаднат в капан и Стивън се подготви психически за схватка с противници, за чиито бойни умения не знаеше нищо и които по всяка вероятност бяха въоръжени.
– Старай се да не вдигаш шум – прошепна на Натали. – Трябва да намерим път към предната страна.
Промъкнаха се покрай една висока стълба и циркуляр, монтиран на импровизирана подпора. В далечината проехтяха стъпки. Натали погледна профила на Стивън – съсредоточен и с присвити очи, той търсеше изхода.
Внезапно пърхане на крила стресна и двамата – едно подплашено врабче се блъсна няколко пъти в брезентите, преди да излети в тъмното празно пространство над главите им. През счупените прозорци едва проникваше светлина от вече притъмнялата улица. Стъпките се забавиха до по-отмерен ритъм, приближаваха се.
Стивън посочи едно по-светло място напред и когато тръгнаха натам, шумът от коли се усили. Стъпките зад тях спряха. Стивън безшумно вдигна една еднометрова греда и даде знак на Натали да продължи към изхода. Остана отзад, като долепи гърба си до стената, чакайки преследвачите да се покажат с импровизираната си бухалка в ръка. След няколко секунди, които му се видяха цяла вечност, от коридора се чу изскърцване на стъпки върху нападалата по земята мазилка и след малко пред него се открои силует.
Преследвачът не го усети навреме. Гредата се стовари право върху главата му и той падна. Стивън се ослуша за други стъпки, но не чу. Другият преследвач сигурно бе останал пред кафенето или бе влязъл в друга сграда.
Стивън клекна и провери пулса на сваления противник, чиито очертания едва различаваше в тъмното. Макар и слабо, сърцето му биеше. Щеше да оцелее, макар че когато се свести, ще се чувства така, сякаш върху главата му се е стоварило пиано. Стивън различи струйка кръв отстрани на главата му. Огледа пода наоколо и забеляза два предмета, които преследвачът бе изпуснал – квадратна кутия и пистолет. Взе ги и безшумно се измъкна към мястото, където би трябвало да го чака Натали.
Когато стигна до главния вход, също така небрежно запречен с талашит и някаква верига, нея я нямаше. Натали беше изчезнала. Той огледа покрития с бял прах от мазилка под и ясно различи отпечатъците от ботушите ѝ, водещи навън към улицата, зад преградата. Запита се дали ще успее да се провре през процепа, но в този момент чу шум от вътрешността на сградата и реши да опита. Очевидно не разполагаше с много време.
Едва успя да се промуши и застана на тротоара сред бързащите за вкъщи пешеходци. Огледа се, но Натали я нямаше.
Чудесно.
Наблизо изсвири клаксон и Фредерик спря до него. Задната врата се отвори и неповторимият аромат на Натали го лъхна отвътре, привличайки го в колата като магнит.
Той се качи, извади пистолета изпод ризата си, където го беше скрил, и го разгледа.
– Въздушен пистолет. – Отвори зарядната камера и извади малка спринцовка със син стабилизатор за летене, пълна с тъмнокехлибарена течност. – Искате ли да се обзаложим, че това е упойка?
Натали вдигна кутията, която той бе оставил на седалката, и отбеляза:
– Това е електрошоков пистолет. Логично – трябваш им жив, за да могат да те разпитат. Ще те убият едва след като научат всичко, което знаеш.
– А ние какво знаем всъщност? – попита Стивън, след като се замисли за момент.
– Мисля, че е ясно, че искат да се доберат до теб. Повече не трябва да се показваме около дома и офиса ти. Сигурно са видели и колата, затова трябва да се отървем от нея и да намерим друга. Фредерик ще се заеме с това. Предлагам да се върнем във вилата, да си направим вечеря и да се измием от праха, докато той уреди нова кола. Колко време ще трябва на хората ти в офиса, за да дешифрират документа?
– При малко късмет, би трябвало да са готови до сутринта. Но ти сигурна ли си, че тези хора няма да те открият тази нощ?
– Ти си този, когото засякоха. Ходенето до апартамента ти беше лоша идея. Разбирам, че трябваше да вземеш програмата, но всяко нещо в живота крие риск, а рискът в нашия случай е да ни проследят. Знаехме го. Засега решихме проблема и ако не броим това, че ни видяха заедно, всичко е чисто. Но вече не може да ходиш на обичайните места, които посещаваш. Надявам се, че тази случка ти отвори очите и вече осъзнаваш, че опасността не е за пренебрегване.
Стивън изслуша спокойния ѝ отмерен глас, лишен от всякакви емоции, и кимна: