Сексът и комунизмът
- Автор: Фучеджиева Милена
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Enthusiast
- ISBN: 978-619-164-140-6
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Сексът и комунизмът». Краткое содержание книги:
разказва за невъзможната любов между два елита - комунистическия и този от преди 9 септември 1944 г., както и за бруталното сексуално съзряване на една тийнейджърка по време на социализма.
„Това, което Лола иска, Лола получава“ е името на песен от мюзикъла „Проклетите янки“. С българската Лола нещата не стоят така, защото под привидната привилегирована подреденост на живота й в София или Париж се крие невъзможността да получи това, което желае най-много - то изглежда като любов, а всъщност е свобода.
Родителите на Лола, блестящата двойка Маруся и Стефан, постепенно загубват любовта си под невидимия натиск на зоркия поглед на ДС. Един опасен мъж в сянка е обсебен от една жена и знае всичко за семейство Карамихови.
Сексуално насилие, цинизъм, болезнено приключване на приятелства заради нестандартни сексуални предпочитания, шпионаж в името на кариерата и семейството, скрита книга на Солженицин в шкафа с алкохол, секс като обезболяващо средство, страх, с който е просмукано обществото на всички нива - всичко това бавно и подмолно руши живота на желаната от всички мъже Лола.
Спасението е абсолютно забранено!
Заплатите на българските дипломати бяха проблем и за доброто хранене. Абсолютно невъзможно беше да се ходи на ресторант, нито пък да се яде месо редовно. Хубавите зеленчуци струваха скъпо, а месото беше лукс, който се случваше предимно по празници, затова в менюто на семейство Карамихови от време на време присъстваше френската кървавица. Тя нямаше нищо общо с българската, която беше наблъскана със смлени рога, копита, кожи и кой знае какво още, беше изключително вкусна, както и много вредна. Boudin noir беше по-евтин от boudin blanc, който пък беше направен от свинско месо, изцедено от кръвта, както и от свински сърца.
Семейство Петрови не ядяха кървавица. Вечерите у тях бяха разточителни в сравнение с много по-скромното меню за гости на Карамихови. Пиеше се хубаво френско вино, елегантно се сервираха агнешки флейки с фин френски боб, скъпи миризливи сирена, които Маруся се научи да обожава, и тарталети от маслено тесто с малини и ягоди.
Лола често гледаше жадно витрините на парижките сладкарници, пълни с разкошни десерти и тарталети, обсипани с най-различни плодове, великолепните шоколадови торти, сладкишите от многолистно тесто, пълни с пухкав бял крем. И на всичкото отгоре френските десерти бяха изключително красиви. Най-многото, което родителите й можеха да си позволят, беше любимият й ягодов сладолед, и то от време на време.
Апартаментът на Петрови беше стар и елегантен и се намираше в скъпия 8-и арондисман. Имаха син и дъщеря на четиринайсет и дванайсет години, които тренираха езда и тенис. Ездата беше мечта на Лола, но заплатата на майка й не позволяваше лукс като светлобежов брич и черни, лъскави, високи до коляното специални кожени ботуши, вталено черно сако от фина вълна, бяло поло и елегантен шлем за езда. И за тенисът трябваше екип и ракета, както и членство в клуб - все недостижими за Стефан и Маруся неща.
Евелина Петрова се беше похвалила, че ходи на плуване и сауна. Маруся слушаше усмихната с най-чаровната си усмивка, кръстосала идеални крака под тясната си черна пола, и следеше всеки жест на Васил Петров, който на няколко пъти задържа погледа си върху краката й почти незабележимо, но по-дълго от позволеното. Тя забелязваше всичко и ги протегна още по-елегантно, нещо, което пък не остана незабелязано от Стефан. Вътрешно той се усмихна на съблазнителността на жена си. Беше напълно свободен от чувство за ревност, забавно беше старанието й да се хареса на това макар и интелигентно ченге, но ченге.
Виното се лееше, градусът на настроението растеше и Васил започна да разказва за прекрасните им прекарвания на ски в Алпите, както и за плановете им за лятото да наемат апартамент в Ница. На тръгване, докато обличаше палтото си, Маруся залитна и се озова за секунди в обятията му. Той отмести от лицето й кичур от лъскавата й черна коса, който беше паднал над очите й. Жена му наведе очи, правейки се, че не вижда, а Стефан се усмихна снизходително. Домакинът явно беше излязъл от обичайната си скованост и горещо ги покани да дойдат пак на вечеря у тях. Семействата размениха по три целувки по френски и се разделиха. Вкъщи Стефан гледаше замислено Маруся, която сваляше тясната си черна рокля и беше необичайно разговорлива.
- Как успяват да изпратят децата си на езда, на тенис, пък и Евелина да ходи на плуване и сауна, просто не разбирам... Колкото и да е висока заплатата му от „Работническо дело“, не вярвам да е с хиляди по-висока от твоята.
Маруся си наля чаша уиски, която Стефан се опита да вземе от ръцете й.
- Стига пи, хайде да си лягаме.
Тя обаче не пусна чашата и гледаше мрачно.
- Остави ме на мира.
Тръсна се на дивана, почти разля уискито си и качи крака на масата. Флиртаджийското й настроение напълно беше изчезнало. Стефан седна срещу нея ядосан.
- Мери, какво ти става, защо се наливаш?
Тя изглеждаше дълбоко замислена, като че ли не чу въпроса му
- Има нещо гнило с този спорт, с тези екскурзии... Няма как да живеят по този начин с 5 000 франка заплата.