Сексът и комунизмът
- Автор: Фучеджиева Милена
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Enthusiast
- ISBN: 978-619-164-140-6
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Сексът и комунизмът». Краткое содержание книги:
разказва за невъзможната любов между два елита - комунистическия и този от преди 9 септември 1944 г., както и за бруталното сексуално съзряване на една тийнейджърка по време на социализма.
„Това, което Лола иска, Лола получава“ е името на песен от мюзикъла „Проклетите янки“. С българската Лола нещата не стоят така, защото под привидната привилегирована подреденост на живота й в София или Париж се крие невъзможността да получи това, което желае най-много - то изглежда като любов, а всъщност е свобода.
Родителите на Лола, блестящата двойка Маруся и Стефан, постепенно загубват любовта си под невидимия натиск на зоркия поглед на ДС. Един опасен мъж в сянка е обсебен от една жена и знае всичко за семейство Карамихови.
Сексуално насилие, цинизъм, болезнено приключване на приятелства заради нестандартни сексуални предпочитания, шпионаж в името на кариерата и семейството, скрита книга на Солженицин в шкафа с алкохол, секс като обезболяващо средство, страх, с който е просмукано обществото на всички нива - всичко това бавно и подмолно руши живота на желаната от всички мъже Лола.
Спасението е абсолютно забранено!
Това, че не ходеше на комсомолски събрания, със сигурност не изглеждаше добре. Лола още не беше наясно какви биха могли да бъдат последиците за нея, но пък беше съвсем наясно, че каквото и да станеше, дядо й щеше да е зад гърба й. Стефан стоеше на дъното на бунтарското й поведение и това беше редовен повод за скандали между него и Маруся. Нещо се беше променило в отношенията между майка й и баща й. Често се караха и Лола забеляза, че майка й беше станала почти сурова, рязка, понякога изглеждаше направо мрачна. Обясняваше си промяната със стреса от работата, но това я безпокоеше. В България с родителите й беше весело, Париж ги направи сериозни и вглъбени в себе си.
Също като майка си Лола беше облечена по-добре от българчетата от посолството. Маруся следеше модата и дъщеря й трябваше да не се различава от френските си съученици и да излага България. Със Стефан обикаляха из Маре и Латинския квартал и успяваха да намерят евтини джинси „Levis“ и модерни тениски. На врата на Лола висяха амулети, ходеше обута с черно холандско сабо или кларкове.
Съучениците й от лицей „Виктор Дюрюи“ бяха деца от центъра на Париж. Най-добрата й приятелка Фани беше дъщеря на един от най-известните парижки адвокати, семейството на Рене притежаваше осемнадесет замъка по река Лоара, бащата на Клод беше главният архитект на Париж, съученик й беше дори един Ротшилд. Анри имаше червена коса и много лунички, винаги беше облечен в добре изгладени ризи, върху тях кашмирени масленозелени или бежови пуловери, сако с кожени кръпки на ръкавите (като на баща й!) и панталони от рипсено кадифе (пак като на баща й!). Лола с тайна гордост разбра, че татко й не се различаваше от тези хора по нищо друго, освен по това, че беше смятан за враг в България.
Веднъж Анри я беше поканил на театър в „Комеди Франсез“, нещо, което баща й и майка й не можеха да си позволят със скромната дипломатическа заплата. Лола веднага разбра, че Анри я харесваше. След представлението изядоха по един сладолед в близкото бистро. Той я почерпи, разбира се, и започна да я разпитва за живота й в посолството. Тя се чувстваше на тръни, защото знаеше, че той е милионер, а тя трябваше да крие, че те са бедни, за да не злепостави България. Анри беше абсолютно потресен от това, че нямаха слуги.
- Как така нямате слуги? Майка ти нали е заместник-консул?
Лола се замисли за момент и бързо намери отговора, поднесен гордо и същевременно небрежно, за да не се усъмни момчето в истината.
- Нямаме, защото сме комунисти. Ние не експлоатираме хората. В България всички са равни и няма слуги.
Анри не каза нищо, само повдигна вежди и я изгледа c вече охладняло любопитство. Това изречение приключи приятелството между Анри дьо Ротшилд и Лола. Той повече никога не я покани на театър, а тя за пръв път ясно осъзна какво е класова разлика, както и че баща й беше по-близо до Ротшилд като мислене. Беше дочула, че преди 9 септември баба й Анастасия имала слуги. Явно имаше много неща за криене в семейството й.
Баща й примерно криеше „Бодался теленок с дубом“ от Солженицин в шкафа с алкохол, зад бутилките с уиски „Балантайнс“, „Кампари“ и френски коняк, а Маруся се правеше, че не вижда. Ако баща й не беше партизанинът Цеко Доков, никога нямаше да позволи на съпруга си да нарушава правилата, но каквото и да станеше, знаеше, че баща й ще я измъкне. В края на краищата той не правеше нищо лошо, за което да пише в докладите си, това беше само книга.
В момента, в който вкъщи станеше дума за живота във Франция, дори в най-обикновените му аспекти, Маруся слагаше пръст пред красивата си уста и сочеше стените и корнизите на пердетата. Разговорите веднага се прекратяваха и темата се сменяше с обсъждане на това, дали Лола си е научила уроците, как е минал денят на Маруся и къде е ходил Стефан. Лола не биваше никога да забравя, че ги следят, както и че всичко и всеки в българското послоство е следен.
Маруся не можеше да не забележи, че Стефан ставаше все по-затворен, и това я тревожеше. Колкото и да се контролираше да не показва, че животът в посолството му е дълбоко неприятен, Маруся познаваше мъжа си. Липсваше му работата, чувстваше се потиснат от това, че тя издържа семейството, и единственото му спасение от мрачните мисли бяха дългите, самотни разходки в градината на Тюйлери или Марсовите полета, които бяха наблизо. Стефан четеше повече от всякога, ежедневно преглеждаше френската преса и изрязваше най-интересните статии, даваше ги на Лола и Маруся да се информират какво става по света. Привилегия, която не съществуваше в България. Лола за пръв път осъзна, че новините в България винаги бяха само за успехите на Съветския съюз и страните от Варшавския договор, каквото и да означаваше това. Останалата част на Европа, както и Америка, винаги бяха споменавани в негативен контекст и възможно най-рядко. Те никога нямаха успехи, а само нанасяха вреди на света.