Мрачният рицар
- Автор: Макгрегър Кинли
- Серия: Братството на меча #5
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Тиара Букс
- ISBN: 978-954-2969-44-0
- Жанр: Другие романтические романы
Электронная книга - «Мрачният рицар». Краткое содержание книги:
Дама на любовта
Красивата и миролюбива Роуина знае, че Страйдър от Блекмор е воин и като такъв трябва да го избягва. Но нещо гори в очите на този могъщ рицар – нещо, което не е срещала в никой от неговия вид – нежност и желание да обича и да бъде обичан. Въпреки това да влезе в света му, би било лудост и противоречи на всеки принцип, на който е подчинила живота си. Затова тя трябва да устои на копнежа си да се озове в прегръдките му.
Мъж на войната
Страйдър е принуден от дълга да се бие за правдата и никога не е чувствал нуждата от дом, докато погледът му не се спира върху изящните лице и тяло на несравнимата Роуина. Заклел се е да не познава любовта и не се осмелява да се поддаде на чувственото й очарование. Но когато са надвиснали предателства и опасности, благородният рицар трябва да бъде героят на нищо неподозиращата лейди, макар че действията му може да му струват честта, сърцето и забранената му мечта за щастие.
– Защо ми казваш това?
– Защото има време за всичко. Моите хора, също като теб, вярват в мира. Но понякога единственият начин за спокойствие е да се пребориш за него.
Роуина поклати глава в отрицание.
– Единственият начин да се постигне мир е да се оставят настрана оръжията.
– А най-кървавите воини често се водят не с оръжия, а по-скоро с езици. Човек може да излекува външна рана хиляди пъти по-бързо, отколкото да изличи дори най-малката нанесена в сърцето му.
Роуина отстъпи назад, когато думите на Зенобия проникнаха в съзнанието ѝ.
– Вие сте войн, милейди – меко каза тя. – Можете да избирате различен трибунал за битките си, но въпреки това воювате. Също като мъжете, които мразите толкова силно, вие наранявате и нанасяте рани. Замисляли сте се защо се борите срещу войната по начина, по който го правите?
Преди да успее да ѝ отговори, Зенобия излезе от палатката и я остави безмълвно да размишлява над думите ѝ.
Няколко часа по-късно Роуина се разхождаше из двора на замъка. Огледа хората, които се въртяха наоколо и работеха. Слугите или я пренебрегваха, или кимаха учтиво. Тя познаваше само няколко от тях по лице. У дома, в Съсекс, познаваше всички по име.
Но благородниците бяха тези, които я наблюдаваха, докато думите на Зенобия я преследваха.
По очевидна причина, Роуина нарочно се обграждаше с менестрели, които се чувстваха по същия начин като нея. Тези, които боготворяха войната, биваха отпращани веднага след като достигнеха дома ѝ. През няколкото пъти в годината, когато пътуваше с чичо си, тя беше забелязала начина, по който хората ѝ се присмиваха, но обръщаше малко внимание на това.
Сега обърна внимание на всеки един от тях.
Те бяха хора също като нея. Наистина ли ги беше засегнала с думите си?
Прилоша ѝ от тази мисъл.
Искаше да говори с някого, на когото вярваше. Беше ходила до палатката на лорд Страйдър само за да я намери празна. Всичките ѝ дами я мислеха за глупава да се съмнява в себе си, но като нейни приятелки те бяха лоялни към нея.
Искаше да говори с някой друг.
Не, желаеше да разговаря единствено със Страйдър.
Той щеше да бъде честен с нея. Но след като го нямаше, тя избра друг, на когото да се довери.
Тръгвайки към параклиса, реши, че свещеникът ще ѝ даде добър съвет. Въпреки че, докато отваряше вратата, тя беше смаяна от това, което намери.
Лорд Страйдър беше там, на колене пред олтара, молейки се. Изглеждаше толкова невероятно тъжен сякаш цялата тежест на света лежеше само върху неговите рамена.
С желанието да го утеши, тя се запъти към него само за да бъде спряна от Кит. Мълчаливо той поклати главата си за не и я придружи обратно навън.
– Исках да...
– Знам, Роуина – спокойно каза Кит, след като се озоваха отново в двора. – Но е по-добре Страйдър да бъде оставен сам, когато се моли така.
Осени я разбиране.
– Той се моли за майка ви.
– Не – отвърна Кит, гласът му беше плътен от чувства.– Той се моли за друг. Най-вече за едно малко момче.
– Момче? – попита тя. – Син?
Кит пое дълбок, накъсан дъх, сякаш чувстваше болката на Страйдър с всяко късче, също както я усещаше графът.
– Не, любима. Преди много време брат ми беше затворник на сарацините. Докато е бил там, той се е сприятелил с младо момче. Страйдър е обещавал на детето всяка нощ, докато момчето ридаело от безнадеждно отчаяние, че ще го върне у дома, в безопасност и здрав. Но в нощта, когато избягали, му казали, че момчето е умряло по-рано през този ден. Това е нещо, което го преследва оттогава. Той се обвинява, че не е спасил момчето, както е обещал. Точно на този ден преди седем години, момчето е загинало, така че сега брат ми се моли за изгубената му душа и за всички останали, които очакват да бъдат освободени – Кит погледна назад към параклиса. – Той никога не е забравил онзи ден. Нито дори за миг.
– О, Кит – въздъхна тя, сърцето я болеше за Страйдър.
Лицето на брат му изглеждаше също толкова обтегнато като това на Страйдър.
– Така че не го притеснявай за нищо незначително, Роуина.
Тя кимна, гърлото ѝ беше прекалено стегнато, за да говори.
Остави Кит и се върна обратно там, където Страйдър се молеше. Светлината от свещите играеше по тъмната му коса, докато той стоеше неподвижно като статуя.
Когато се огледа, тя осъзна, че още двама от рицарите му се молят. Единствените, които липсваха, бяха Назир, Зенобия и Кристиан.
Без съмнение бяха навън и се опитваха да намерят убиеца на Сирил, преди да убие още някой, докато Рейвън и Уил пътуваха, за да предупредят Фолсуит.
Роуина се помоли всички те да успеят.