Подменена орис

Когато излезе навън и понечи да тръгне към стола, му хрумна, че за първи път от много време никой нито му казва къде може или не може да отиде, нито го преследва. Той подмина помещението за хранене — един стар склад, който шотетците бяха превърнали в столова — и се насочи към шотетско-огранското селище Гало.

Шотетците толкова добре се бяха приспособили тук, че през повечето време той не ги различаваше от огранците, въпреки че според Тека селото беше пълно с изгнаници. Пътьом дочу няколко шотетски думи — на една от сергиите на пазара застарял шотетец се препираше за цената на огрански плод, който приличаше на мозък и от някакъв прашец излъчваше слабо сияние. А върху покривката, която една жена изтръскваше от прозореца си, беше зашита картата на Воа.

Сградите се бяха накривили една към друга, много стени се бяха огънали от старост. Някои от вратите си пречеха при отварянето и воюваха за господство пред магазините. Улички с ширината на раменете му водеха към още магазинчета, закътани зад първата редица.

Никъде не се виждаха табели и човек трябваше да наднича вътре, за да разбере какво продават. Половината от нещата му бяха и бездруго непознати, но му направи впечатление, че огранците обичат дребни и сложно изработени вещи.

Беше като на тръни, сякаш някой щеше да го сгащи, че се разхожда из пазара, и да го накаже. Вече не си затворник — не спираше да си повтаря той. — Можеш да отидеш където ти душа иска. Но му беше трудно да го повярва.

Тогава долови аромат във въздуха, който силно му напомни за прах от завистник, и не се стърпя. Мушна се в една от уличките, обърна се странишком, за да не отърка ризата си в мокрия камък, и бавно се приближи. От недалечен прозорец се виеше пара и когато надникна между решетките, видя наведена над печката старица, която бъркаше нещо в желязно гърне. Над нея на върви висяха наръчи растения, а от пода до тавана, където можеха да се вместят рафтове, бяха наслагани буркани, надписани на шотетски. В претрупаната стаичка имаше ножове, мерни чашки, лъжици, ръкавици и пълни до пръсване гърнета.

Жената се обърна и Акос понечи да се скрие, но закъсня. Очите ѝ го впримчиха в клопката си, бяха яркосини като на Тека. Носът ѝ приличаше на клюн, а кожата ѝ беше светла почти колкото неговата. Тя подсвирна между зъбите си и му подвикна:

— Хайде, влизай де, тъкмо ще ме отмениш на печката.

Той се наведе, за да влезе. Струваше му се, че е твърде едър за тясното ѝ магазинче — дали беше магазинче? — и твърде едър за собственото си тяло. Жената му стигаше до гърдите, беше слаба, с яки ръце въпреки възрастта си. Тук няма място за тънкокожи, каза си той. Би питал Сайра какво стана с тънкокожите, които дръзнаха да не се подчинят на семейство Ноавек, но не желаеше да чуе отговора.