Едно на милион
- Автор: Чайлд Ли
- Серия: Джак Ричър #24
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- Переводчик: Милко Стоименов
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «Едно на милион». Краткое содержание книги:
Ричър пътува с автобус из Америка без конкретна цел, без да бърза заникъде. Но слиза от него, за да помогне на възрастен човек, който очевидно ще стане жертва на обир. И… нали знаете какво казват за добрите дела? Не остават ненаказани.
Старецът, на когото Ричър помага, е допуснал огромна грешка. Притиснати от обстоятелствата, той и съпругата му са взели голям заем от много опасни хора. От банда, която владее половината град. Най-неочаквано Ричър се оказва между двете гангстерски групировки, които се борят за надмощие. Той знае, че трябва да остане поне на крачка пред лихварите, рекетьорите и наемните убийци. Знае и че изгледите за успех не са на негова страна. Но Джак Ричър вярва в един конкретен вид правосъдие… макар че шансът да успее е едно на милион.
От колата им нямаше и следа. Нямаше следи дори от гуми.
Дино свика съвещание в заседателната зала отзад. На петдесет метра от мястото, където хората му бяха направили зловещото откритие. Приличаше на генерал, който е събрал щабните си офицери максимално близо до бойното поле.
— Грегъри трябва да е полудял — каза той. — Ние бяхме жертвите от самото начало, ние останахме прецакани от размяната на бизнеси, а сега иска да ни се подиграе, като поведе с две точки? Това са глупости! Толкова е… неадекватно… нечестно. Какво си мисли, по дяволите?
— И защо по толкова гаден начин? — обади се помощникът и дясна ръка на Дино. — Защо го е направил толкова драматично? Извадил е вътрешностите им. Това несъмнено е ключът…
— Така ли?
— Би трябвало — отвърна верният лейтенант. — Не виждам логична причина. Това е напълно излишно. Сякаш сме ги вбесили с нещо. Сякаш искат да си отмъстят… все едно ние водим в резултата.
— Това не е така.
— Може да има нещо, за което не подозираме. Може да сме спечелили някакво предимство, но да не знаем все още.
— Например?
— Там е работата, че нямам представа.
— Получихме само карето с ресторантите.
— Може да носи добри пари… или пък да осигурява достъп до определени хора. Не бих се учудил, ако всички важни клечки в града вечерят там. Със своите съпруги и прочие… Къде другаде биха могли да отидат?
Дино не отговори.
— Защо иначе Грегъри ще се ядосва толкова много? — настоя неговият човек.
Дино отново не отговори. Накрая заключи:
— Може би си прав. Може карето с ресторантите да струва повече от лихварския бизнес. Искрено се надявам да е така. Ние изваждаме късмет, те се вбесяват. Но за каквото и да става въпрос, четири на две е неприемлив резултат. Не можем да се примирим. Кажи на хората ни. Искам реми до залез-слънце.
Ричър се събуди в осем сутринта. Аби спеше непробудно в прегръдките му. Беше му топло, приятно, спокойно. Тя изглеждаше толкова дребничка до него. Беше по-ниска с трийсетина сантиметра и два пъти полека от него. Но пък бе мека и нежна. Макар движенията ѝ да бяха гъвкави и силни. И определено експериментални. Изпълнението ѝ бе истинско изкуство. Това беше сигурно. Ричър бе късметлия. Той пое дълбоко дъх и впери поглед в непознатия таван. Пукнатините в гипса, наподобяващи речна система, бяха замазвани и боядисвани многократно. Приличаха на белези от стари рани.
Ричър се измъкна внимателно от прегръдките на Аби, стана от леглото и тръгна гол към банята. После отиде в кухнята, за да приготви нова кана кафе. Върна се в банята, взе душ, събра дрехите си, разхвърляни из цялата дневна, и се облече. Извади трета порцеланова чаша от шкафа в кухнята и си наля първото кафе за деня. Седна на малката масичка до прозореца. Слънцето отдавна бе изгряло и небето бе лазурносиньо. Красиво утро. Отвън долитаха едва доловими звуци. Уличен трафик и гласове. Хора, които бързаха за работа и денят им едва започваше.
Ричър стана, наля си нова чаша кафе и седна отново. Минути по-късно в кухнята влезе Аби, гола и усмихната. Прозяваше се и се протягаше, докато вървеше. Тя си наля кафе, прекоси кухнята и седна в скута на Ричър. Гола, топла, нежна, благоуханна. Какво може да направи един мъж в подобна ситуация? Минута по-късно отново бяха в леглото. Този път бе още по-хубаво. Продължиха да експериментират. Цели двайсет минути. След което се отпуснаха в леглото, останали без дъх. Не е зле за старец като мен, помисли си Ричър. Тя се сгуши в прегръдките му, изтощена, запъхтяна. Той усети обзелото я чисто физическо облекчение. Някакво примитивно, почти животинско задоволство. Но и още нещо. Нещо повече. Тя се чувстваше в безопасност, усещаше топлина и закрила. Тя им се наслаждаваше. Наслаждаваше се и на факта, че изпитва подобно чувство.
— Снощи в бара — започна Ричър, — когато се поинтересувах от онзи тип на вратата, ти ме попита дали не съм ченге.
— Ти си ченге — прошепна Аби.
— Бях ченге.
— Такова беше и първото ми впечатление. Предполагам, че тази работа оставя своя отпечатък върху хората.
— Искаше ли да съм ченге? Надяваше ли се да съм ченге?
— Че защо да го правя?
— Заради онзи тип на вратата. Може би се надяваше да направя нещо по въпроса.
— Не — отвърна Аби. — Надеждата е загуба на време. Ченгетата не си мърдат пръста, за да ги изгонят. Никога. Не си заслужава усилието. А и са намесени прекалено много пари. Повярвай ми, тези хора се ползват с пълен имунитет от страна на полицията.