Едно на милион
- Автор: Чайлд Ли
- Серия: Джак Ричър #24
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- Переводчик: Милко Стоименов
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «Едно на милион». Краткое содержание книги:
Ричър пътува с автобус из Америка без конкретна цел, без да бърза заникъде. Но слиза от него, за да помогне на възрастен човек, който очевидно ще стане жертва на обир. И… нали знаете какво казват за добрите дела? Не остават ненаказани.
Старецът, на когото Ричър помага, е допуснал огромна грешка. Притиснати от обстоятелствата, той и съпругата му са взели голям заем от много опасни хора. От банда, която владее половината град. Най-неочаквано Ричър се оказва между двете гангстерски групировки, които се борят за надмощие. Той знае, че трябва да остане поне на крачка пред лихварите, рекетьорите и наемните убийци. Знае и че изгледите за успех не са на негова страна. Но Джак Ричър вярва в един конкретен вид правосъдие… макар че шансът да успее е едно на милион.
— Работите за тях. Не би трябвало да ми предлагате убежище — каза той.
— Не работя за тях — възрази тя. — Работя за семейството, което притежава бара. Онзи на вратата е… да го наречем, цената, която семейството плаща, за да върти бизнеса си. Където и да отида, положението ще е същото.
— Той явно смяташе, че може да ви нарежда.
— Всички си въобразяват, че могат да командват. Поканих ви и за да им го върна.
— Благодаря — повтори Ричър.
— За нищо.
— Аз съм Джак Ричър — каза той. — Много ми е приятно да се запознаем.
— Абигейл Гибсън. Но всички ме наричат Аби.
— А мен — Ричър.
— Приятно ми е да се запознаем, Ричър — каза тя.
Здрависаха се. Отстрани този жест изглеждаше доста официален. Абигейл имаше малки, но силни пръсти.
— Предизвиках тази суматоха напълно съзнателно — обясни Ричър. — Исках да видя по какъв начин ще реагират на нещо. Колко бързо и какви сили ще мобилизират.
— Ще реагират на какво?
— На името Максим Труленко. Чувала ли си за него?
— Разбира се — отвърна Аби. — Неотдавна обяви фалит. Занимаваше се май с интернет. Беше доста известен по едно време.
— Искам да го открия.
— Защо?
— Дължи пари на доста хора.
— Да не си събирач на дългове? Нали каза, че в момента не работиш.
— Работя, но pro bono… с благотворителна цел — обясни Ричър. — Временно. От името на една възрастна двойка, с която се запознах. Засега само проучвам въпроса. Топнах си пръста във водата, така да се каже.
— Няма никакво значение, че дължи пари. Труленко няма пукнат цент. Фалирал е.
— Има една теория, която гласи, че е скрил доста пачки под дюшека.
— Винаги има подобни теории.
— Мисля, че в този случай предположенията са напълно основателни. Това е логичното заключение, до което стигнах. Ако Труленко беше фалирал, щяха да са го намерили досега. Никой обаче не е успял да го открие, следователно разполага с пари. Защото единственият начин да се скрие в този град е да си плати на украинците. А това изисква пари. Следователно Труленко разполага със средства. И ако го открия бързо, може още да не ги е похарчил.
— За онази възрастна двойка.
— Да се надяваме, че ще са му останали достатъчно пари, за да покрие нуждите им.
— Единственият начин да се скриеш, е да разполагаш с пари — повтори Аби. — Звучи ми като афоризъм от онези курабийки с късметчета. Но предполагам, че тази вечер получи потвърждение.
Ричър кимна.
— Две коли — каза той. — Четирима души. Труленко определено получава добро обслужване.
— Не се забърквай с тези хора — предупреди го Аби. — Виждала съм отблизо на какво са способни.
— Ти се забъркваш с тях. Ти ми отвори вратата.
— Това е различно. Никога няма да разберат. Тук има поне сто врати.
— Защо го направи? — попита Ричър.
— Знаеш защо.
— Може да са искали да си побъбрим приятелски.
— Не мисля.
— Може би само щяха да ме сплашат.
Аби замълча.
— Но ти знаеше, че няма да се задоволят с това — продължи Ричър. — Затова отвори вратата.
— Виждала съм ги отблизо — повтори тя.
— Какво щяха да направят?
— Не обичат никой да си пъха носа в работите им — каза Аби. — Мисля, че щяха да те наранят. И то много лошо.
— Виждала ли си ги как действат в подобни случаи?
Тя не отговори.
— Както и да е — каза Ричър. — Благодаря още веднъж.
— Имаш ли нужда от нещо?
— Трябва да тръгвам. И бездруго направи достатъчно за мен. Взел съм си стая в хотел.
— Къде?
Ричър ѝ каза, а тя поклати глава.
— Това е западно от Сентър Стрийт — изтъкна тя. — Те имат очи и уши там. Вече са разпратили съобщения с твоето описание.
— Явно се отнасят много сериозно към подобни неща.
— Нали ти казах, не обичат никой да си пъха носа в работите им.
— Какъв е броят им?
— Достатъчен — отвърна Аби. — Ще направя кафе. Искаш ли?
— Разбира се.
Тя го поведе към кухнята, която бе малка и еклектична, но чиста и подредена. Създаваше уют. Аби изсипа засъхналата утайка от филтъра, изплакна го и сложи кафе. Включи кафе машината и помещението се изпълни с наситен аромат.