За спасяването на света
- Автор: Чолаков Янчо, Дилов Любен
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Фондация „Човешката библиотека“, Дружество на българските фантасти „Тера Фантазия“, Списание „Тера фантастика“
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «За спасяването на света». Краткое содержание книги:
В спасяването на света ръка си подават писатели със статус на съвременни класици – като Величка Настрадинова, Агоп Мелконян, Светослав Славчев, Любен Дилов; утвърдени имена – като Николай Теллалов, Йоан Владимир, Петър Кърджилов, Любомир П. Николов, Янчо Чолаков, Атанас П. Славов, Александър Карапанчев, Велко Милоев, Красимир Георгиев, Елена Павлова, Георги Малинов; и млади (но вече впечатляващи) творци – Димитър Риков, Красимира Стоева, Геновева Детелинова, Саша Александрова, Калоян Захариев. „Спасяване“ и „свят“ присъстват буквално и метафорично, сериозно и с намигване…
Голяма част от текстовете са награждавани в България и издавани по света.
Гигапенчев мълчеше вече половин час. Явно работеше. Крадене на данни от сървър шести клас не е лесна задача, дори и за човек като Гигата. Не се съмнявах, че ще се справи. Само да му пуснат оптиката и да му осигурят две минути свободна лента. Не вярвах да е някой сложен сървър. Замислих се за данните, които щяхме да свалим от него. Че Гигапенчев ще ги откопира за себе си, това беше ясно. Въпросът беше дали ще го усетят. Ако решеше да работи както трябва, нямаше да го хванат никога. Виждал съм как Гигапенчев влиза на такива места и върши такива поразии, че очаквах всеки момент да завият сирени и да закръжат военни хеликоптери над него. Техниката обаче се усложняваше, а Гигата, като всеки един достоен хакер, се уморяваше, отегчаваше и полека-лека изоставаше от трафика на нововъведенията. Но не чак толкова много, че да не се оправи с какъвто и да е сайбър проблем, стига да реши. Гигата щеше да си свърши работата, ами аз какво щях да правя? С тия неясни генни карти?
Въздъхнах, станах от леглото и включих климатика. Извадих от хладилника кутия бира и веднага ù пуснах една убийствена антиспамрекламка-програмка, за да не започне още с отварянето да ми разправя колко е:
Гигапенчев написа тази антиспамрекламка-програмка, когато една сутрин пакетчето му за чай изрецитира пошла спамрекламка за уханната напитка върху осакатени стихове на Яворов, и той се задави и поля. Програмката я натика в стотина байта. Други хора не могат в толкова място да си напишат името, а той сложи нещо, което тръшна на татамито цял един клон на рекламната индустрия. Антиспамрекламка-програмката придоби небивал успех и се модифицира до такава степен, че я включиха в официалния списък на вредните за човечеството неща, редом с наркотиците, озоновата дупка и нелегалното ползване на Windows. Това не пречеше тя масово да се прилага и да носи огромни загуби на рекламната индустрия, за радост на всички, които искаха да си пият бирата, без да им се напомня, че знаят защо.
След десетина минути не издържах и потърсих Гигапенчев. Отвърна ми някакво мучене. Това означаваше, че беше захапал истински дървен молив, лигавеше го в голямата си уста, а умът му работеше на пълни обороти.
– Хайде, Гига, кажи какво става? Пусни ме да вляза.
Включих очилата на нисък режим и влязох при Гигапенчев. Стаята му бе синоним на хаоса. Дисплеи обграждаха количката и леглото му. Всичките светеха, а Гигапенчев работеше едновременно на тях, като използваше всички възможни интерфейси.
– В десет часа ще пуснат лазера в оптиката – каза той. – Засега не мога да разбера на кого е този сървър. Данните ще ги прехвърлям на тяхна машина, която е мобилна. Хитри са копелетата, трудно можеш да ги засечеш.
– Обикалят с кола наоколо ли? – попитах, като отпих от бирата.
– Я не ставай глупав – ядоса се Гига. Ядосваше се винаги, когато му задаваха глупави, според него, въпроси. – Мобилни са адресите, иначе самият комп кротко си стои в някоя стая. За мобилни адреси трябва обаче яка машина и собствен сателит. Но тия имат толкова пари, че се чудя как не са се сетили вместо да се занимават с източване на данни, просто да откраднат целия сървър, барабар с масичката за кафе.
– Сигурно не знаят къде е.
– А, не знаят. Знаят, разбира се. Иначе как ще насочат син лъч към оптиката? И аз ще разбера, ама после, сега нямам време. След десет минути започват. Имам две минути да мина през шлюзовете, да видя нивата на SFD и да залепя чистача на повторения. После започвам точенето. Ако паралелно пусна и дублиращо копиране към някой от свободните сървъри в ЧК, за които сме си платили място, обаче ще забавим обмена с две наносекунди. Ония сигурно са залепили четец на дублиранията и веднага ще разберат. Въпросът е, ако разберат, какво от това? Дали онова, което крадем, е толкова секретно според тях?
– Щом е качено на такъв сървър и така пазено…
– Е, какъв е този сървър? Никакъв. И изобщо не е пазено. Ако знаеш как се пази истинска секретна информация, и пак я крадат. Искаш ли да ти покажа секретен филм за убийството на Кенеди, свален пет минути след като сървърът е запечатан от щатски прокурор и е накичен с всички възможни защитни системи. Този тук няма почти никакви защити. След малко ще разбера чий е. Информацията ще я копирам, искам да имаш данните, преди да са ти ги дали официално. Мислиш ли, че ще искат да възстановяваш хора?