По заповед на президента
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По заповед на президента». Краткое содержание книги:
— Да. Зле ми е и не искам да карам.
— Добре. Отдъхни си няколко дни. Нищо страшно няма, но си почини.
— Благодаря. — Вече се чувстваше по-добре. Човек винаги се чувства така, когато лекарят му каже, че болестта му не е за умирачка.
— Заповядайте. — Гудли му връчи документа. — Новините не са лоши.
ФЕХТОВАЧ ги прехвърли набързо, после ги прочете по-основно.
— Добре, значи смята, че може да облекчи напрежението — отбеляза Райън. — Но все още не е наясно какво се крие зад тази дяволска ситуация.
— Все пак е по-добре от нищо.
— Работната група разполага ли с копие от този документ?
— Да, господин президент.
— Може би те ще успеят да разшифроват главоблъсканицата. Андреа?
— Да, господин президент?
— Кажи на пилота, че е време да тръгваме. — Той се огледа. — Къде е Арни?
— Обаждам ти се от клетъчен телефон — каза Плъмър.
— Чудесно — отвърна ван Дам. — Всъщност и аз в момента говоря по такъв. — Средствата за комуникация на самолета бяха обезопасени срещу подслушване от всякакъв род, но той не го спомена. Просто искаше да чуе какво има да му каже този човек и толкова. Джон Плъмър вече не беше сред хората, на които да изпраща коледни поздравления. За нещастие журналистът знаеше прекия му номер. Колко жалко, че не можеше да го смени. Трябваше да предупреди секретарката си вече да не го свързва с този човек, най-малкото когато е на път.
— Знам какво си мислиш.
— Добре, Джон. Тогава не е необходимо да споделям мислите си с теб.
— Гледай новините тази вечер. Аз съм накрая.
— Защо?
— Гледай и ще разбереш. Сбогом, Арни.
Шефът на канцеларията затвори телефона и се замисли какво ли има предвид Плъмър. Навремето бе имал доверие на този човек. По дяволите, беше вярвал дори и на колегата му. Можеше да съобщи на президента за обаждането, но размисли. Той току-що бе произнесъл една наистина добра реч и въпреки всичките си тревоги се бе справил, защото бедният кучи син действително вярваше в дълга, честта и родината. Нямаше да е особено разумно да го товари и с допълнително напрежение. Щяха да запишат изказването на Плъмър на видео, докато траеше полетът до Калифорния, и ако си струваше да бъде видяно, щяха да му го пуснат.
— Не знаех, че пак имало грип — каза автомобилният мениджър, докато си обличаше ризата. Целият беше покрит с дребни язвички.
— Винаги има. Само че не винаги попада в новините — отвърна лекарят.
— Е?
— Е, не се тревожи. Остани си у дома. Няма смисъл да го накачиш на цялата компания. Не се тревожи. До края на седмицата ще се оправиш.
Специалната група за преценки към Националното разузнаване се събра в Ленгли. От Персийския залив бе пристигнала огромна по обем информация и те вече я сортираха в една зала за конференции на шестия етаж. Фотографията, която Чавес бе направил на Махмуд Хаджи Даряеи, беше увеличена и окачена на стената. Може би някой щеше да го замеря със стрелички, помисли си Динг.
— Танкове — изсумтя бившият пехотинец, наблюдавайки картината от „хищника“.
— Малко са едрички да ги събори човек с пушка, Сънданс — забеляза Кларк. — Тия железа винаги са ми разтрепервали мартинките.
— Леките противотанкови снаряди ще ги оправят на бърза ръка, господин К.
— Какъв е обсегът им, Доминго?
— Четиристотин, може би петстотин метра.
— Оръдията им стрелят на два, дори три километра — посочи Джон. — Помисли върху това.
— Не съм много по хардуера — обади се Бърт Васко и махна към екрана. — Какво означава всичко това?
— Че военната машина на ОИР е в много по-добро състояние, отколкото си мислехме — отвърна един от военните аналитици на ЦРУ.
Майорът от армията, доведен от разузнавателната агенция към министерството на отбраната, не оспори твърдението му.
— Направо съм впечатлен — каза той. — Наистина брилянтно учение. Нищо не наруши порядъка на маневрите и те бяха много добре организирани. Никой не се загуби…
— Мислиш, че вече използват система за глобално позициониране ли? — запита аналитикът от ЦРУ.
— Всеки абонат на списание „Яхтинг“ може да си купи апарата. Цената е паднала на четиристотин долара, поне толкова беше последния път, когато проверих — отвърна офицерът. — Това означава, че могат да ориентират и направляват подвижните си части много по-добре. Дори нещо повече, означава, че артилерията им ще стане страшно ефективна. Ако знаете координатите на мястото, където се намират оръдията ви, мястото, където се намира предният ви наблюдател, и къде се намира целта спрямо него, още първият ви изстрел ще си оправдае парите.