Гай-джин

Малкълм пое дълбоко дъх и отново разтърси глава. Не разбираше нищо, но вярваше на всяка дума — дори и на историята за поведението на Дърк.

„Аййиая, колко неща научих!“ — помисли си младежът и продължи съсредоточено да слуша как гостът разказва, че тогава Морган бил на двайсет, чиракувал при Ротуелови и живеел в тяхното седалище, така че му било лесно да се промъква в спалнята на младата госпожица:

— Какво знае едно петнайсетгодишно момиче, типична южна красавица, над която са треперели като над рядко цвете? Ротуел, разбира се, го уволнил веднага, щом узнал, но старият Тайлър Брок се изсмял и тайно и незабелязано откупил контролния дял от фирмата и…

Малкълм се смая.

— Значи Брок контролира „Ротуел“?

— За известно време; достатъчно, за да изхвърли всичките им директори и да назначи нови. Когато Джеф Купър установил какво става, използвал цялото си влияние и принудил Стария Брок да си поделят ръководството наполовина. В замяна Джеф трябвало да управлява компанията и да пази това в тайна, особено от Струанови. Сделката все още е в сила.

— Дмитрий знае ли?

— Не. Нито господин Грейфорт. Аз попаднах на подробностите, докато служех в Лондон.

Малкълм размишляваше усилено. Години наред Струанови работеха с „Ротуел“, но никой не се бе оплакал от лошо отношение или измама. В същия миг нещо от думите на Горнт изплува на повърхността на съзнанието му.

— Морган подозира ли, че вие знаете за него?

— Писах му в Лондон, когато мама умря. Той ми отговори, че за първи път чувал, и отрече. Но ме покани да се срещна с него, ако някога отида в Лондон. Така и направих. Той отново отрече. Историята нямала нищо общо с него, набедили го за беля, сторена от друг чирак, въобще и дума не можело да става. По онова време мизерствах и той ми намери каква да е работа, а после ми помогна да постъпя в „Ротуел“. — Горнт въздъхна. — Мама ми разказа, че когато се изправил лице в лице с Ротуел, заявил, че „ще се ожени за повлеканата, ако зестрата й е десет хиляди фунта стерлинги годишно“. — Побиха го тръпки, макар лицето му да не се промени и гласът му да остана все така безизразен. — Навярно щях да простя на Морган всичко, но никога за тази дума — „повлекана“. Има я в писмото на Ротуел. Той вече не е между живите, ала писмото му се пази. Благодаря, задето ме изслушахте. — Гостът се изправи, протегна се и се запъти към вратата.