Шогун
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #1
- Год: 1983
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жечка Георгиева
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Шогун». Краткое содержание книги:
Шогун означаваше върховен военен диктатор. Само един от всички даймио можеше да притежава титлата и само негово императорско величество, божественият син на небето, живеещ в уединение в Киото заедно с императорското семейство, можеше да даде титлата.
С назначаването си шогунът получаваше абсолютната власт: печата и правата на императора.
Шогунът управляваше от името на императора.
— Да, разбира се. Защо питате?
— Нищо, Тода-сама. Но при това положение може би ще можем да се отбием за ден-два в Мишима? Кику-сан би искала да си вземе някои дрехи — не се чувствува достатъчно добре облечена за Торанага-сама, а лятото в Йедо, както съм чувала, е задушно и има много комари. Трябва да вземем гардероба й, колкото и да не е достоен.
— Да, разбира се. Ще имаме достатъчно време.
Гьоко не бе погледнала изобщо към Блакторн, макар че и двете жени усещаха присъствието му.
— Много е трагично… за нашия господар, нали?
— Карма — отвърна безизразно Марико. И добави по женски злобничко: — Но нищо не се е променило, Гьоко-сан — щом пристигнем, ще си получите парите в сребро, както е в договора.
— Но моля ви! — престори се на оскърбена Гьоко. — Какво говорите, Тода-сама, не съм и помислила за парите. Нито за миг. Само съм притеснена за бъдещето на господаря.
— Той е господар и на бъдещето си. Но затова пък вашето бъдеще е прекрасно — каквото и да се случи. Вече сте богата. Край на земните ви грижи. Скоро ще се превърнете в истинска сила в Йедо, с новата си куртизанска гилда — независимо кой ще управлява Кванто. Ще бъдете най-влиятелната мама-сан и каквото и да се случи, Кику-сан си остава ваше протеже, младостта й е цветуща, както и нейната карма. Така ли е?
— Единствено се притеснявам за господаря Торанага — отговори Гьоко с престорена загриженост и усети приятен гъдел при мисълта за двете хиляди и петстотин коку в желязната си каса. — Ако имаше начин да му помогна, бих…
— Колко сте щедра, Гьоко-сан. Ще му съобщя за предложението ви. Да, като отбиете хиляда коку от цената, ще му окажете голяма помощ. Приемам от негово име.
Гьоко замаха с ветрилото си, разтегли устни в обаятелна усмивка и едва се сдържа да не завие от яд на собствената си глупост, задето сама се напъха в капана като замаяна-от саке новачка.
— Ах, не, Тода-сама, какво могат да направят парите в такъв един момент? Парите нищо не могат да направят — заломоти тя, като геройски се опитваше да се съвземе. — Не, парите с нищо не могат да помогнат. По-скоро с някакви сведения или услуга, или…
— Извинете, какви сведения?
— Никакви за момента, никакви. Казах го просто така, ако ме разбирате, много се извинявам. Но пари…
— Да, много съжалявам. Ще му съобщя за вашето предложение. И вашата щедрост. Благодаря ви от негово име.
Гьоко се поклони и заситни обратно към хана. Марико се засмя.
— На какво се смеете, Марико-сан? Тя му предаде разговора.
— Изглежда, всички мами-сан на този свят са едни и същи. Освен парите друго не ги интересува.
— Нима господарят Торанага ще плати, след като… — Блакторн замълча. Марико го чакаше да продължи, вперила в него невинен поглед. Насърчен, той довърши мисълта си. — Отец Алвито каза, че с Торанага-сама е свършено, щом пристигне в Осака.
— О, да, Анджин-сан, това е самата истина — отвърна Марико бодро, макар че не се чувствуваше никак бодра. Но веднага пропъди мисълта за Торанага и Осака и отново се успокои. — Осака обаче е на много левги оттук, на безброй много пръчки време от този момент, а какво ще се случи дотогава, не знае нито Ишидо, нито светият отец. Нито впрочем и ние — никой не знае какво ще се случи. Освен всевишният. Той обаче няма да ни каже. Докато не стане, няма да знаем, така ли е?
— Хай — засмя се той. — Ах, че сте мъдра!
— Благодаря. Искам да ви предложа нещо, Анджин-сан. Нека забравим всички грижи по време на пътуването. Всички.
— Колко се радвам, че сме заедно — каза той на латински.
— Аз също. Трябва много да внимаваме с двете жени по време на цялото пътуване.
— Разчитайте на мен, госпожо.
— Разчитам. Много разчитам.
— Сега сме почти само двамата. Вие и аз.
— Да. Но онова, което беше, го няма и няма да се повтори.
— Права сте. Както винаги. И както винаги красива.
Някакъв самурай влезе през портата и я поздрави. Беше на средна възраст, с прошарена коса, сипаничаво лице, леко накуцващ.
— Много моля да ме извините, Тода-сама, но нали тръгваме призори?
— Да, Йошинака-сан. Но дори и да се забавим до обед, няма значение. Както желаете. Време имаме достатъчно.
— Да, ако нямате нищо против, по-добре да тръгнем по пладне. Добър вечер, Анджин-сан. Разрешете ми да се представя. Аз съм Акира Йошинака, капитан на вашия ескорт.
— Добър вечер, капитане.
Йошинака отново се обърна към Марико.
— Аз отговарям за вас двамата, господарке, затова ви моля да му обясните, че съм наредил на двама души да спят нощем при него, като лични негови телохранители. Освен това всяка нощ ще пазят десет часови. Ще бъдете плътно оградени. Общо разполагам със сто души.