Дълг на честта
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Борисов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дълг на честта». Краткое содержание книги:
Докато гледаше в гръб човека пред телевизора, той разбра, че идеята е глупава и налудничава. Времето на самураите беше отминало. С него си бяха отишли и феодалите, които са ги управлявали, ала ето че този мъж седеше пред него, гледаше някаква самурайска драма по Ен Ейч Кей, отпиваше от чая си и поглъщаше всяка сцена. Той не реагираше по никакъв начин, сякаш хипнотизиран от силно стилизираната творба, която на практика представляваше японски вариант на американските уестърни от петдесетте: изключително опростени мелодрами за доброто и злото, само че героят, винаги лаконичен, винаги непобедим и винаги загадъчен, използваше меч вместо револвер. Да, в последния ден и половина научи, че този глупак Канеда си падаше по такива историйки.
Кога стана и тръгна обратно към библиотеката, което се оказа достатъчно, за да накара мъжа да извърне глава и да го погледне. „Куче пазач“ — помисли си той и си избра нова книга за четене, без да се обръща. При това мъчно преодолимо, особено при наличието на още четири, две от които сега спяха: едното в кухнята, а другото пред вратата. Политикът знаеше, че няма шанс да избяга. Може и да бе глупак, но от онези, от които предпазливите хора се страхуваха.
„Кой е Канеда в действителност?“ — питаше се Кога. Вероятно бивш якудза. У него не се забелязваха уродливите татуировки, които вълнуваха хората от тази група и с които нарочно се разграничаваха в една култура, налагаща единомислие, обаче в същото време показваха конформизъм в едно общество от бездомници. От друга страна, той просто си седеше в делови костюм и единствената стъпка към удобството беше разкопчаното му сако. Даже стойката му бе скована и изопната, забеляза Кога, самият той седнал пак с книга в ръка и наблюдаващ иззад нея човека, който го държеше в плен. Знаеше, че не може да му надвие в бой — така и не си направи труда да научи някое от бойните изкуства, за чието развитие родината му беше помогнала, а и онзи имаше застрашителни физически данни. Пък и не бе сам.
Той наистина беше куче пазач. Привидно безчувствен и в покой, мъжът всъщност приличаше повече на свита пружина: готов да скочи и да удари, учтив само докато заобикалящите го се държат така, че да не го предизвикат. Това бе толкова очевидно, та човек просто знаеше, че би било лудост да го обиди. Политикът се срамуваше, че можеха толкова лесно да го сплашат, но така или иначе го бяха сплашили, защото той беше умен и внимателен човек, нежелаещ да пропилее единствената си възможност, ако имаше такава, с някой глупав жест.
Много индустриалци разполагаха с такива хора. Някои от тях даже носеха пистолети, което бе почти немислимо в Япония, но подходящият човек можеше да подходи по подходящ начин към нужното длъжностно лице и да получи едно много специално разрешително. Тази възможност не толкова плашеше Кога, колкото го отвращаваше. Мечът на един ронин беше достатъчно лошо нещо, което в тази ситуация щеше да е просто мелодраматично, но пистолетът за него представляваше въплъщение на злото, нещо, което нямаше място в културата му, оръжие за страхливци. Ето с какви си имаше работа в действителност. Канеда несъмнено бе страхливец, неспособен да овладее собствения си живот, неспособен дори да наруши закона без заповеди от другиго, ала получеше ли нареждания, можеше да извърши всичко. Какво ужасно отражение на родината му! Този тип хора се използваха от шефовете за упражняване на насилие върху профсъюзите и съперниците в бизнеса. Такива като Канеда нападаха демонстранти, понякога даже открито, и се измъкваха, тъй като полицията поглеждаше на другата страна или успяваше да не присъства на събитията, макар че репортери и фотографи се стичаха на сцената за новината на деня. Такива хора и техните шефове държаха страната далеч от истинската демокрация и сегашното осъзнаване на този факт беше изключително тежко за Кога, понеже той го знаеше от години, посвети живота си на това да го промени и се провали. И ето, сега седеше в мансардния апартамент на Ямата под охрана, вероятно щяха да го освободят някой ден като политически неуместна фигура, каквато вече бе или скоро щеше да стане, и тогава щеше да наблюдава как Япония попада изцяло под контрола на един нов господар… „Или по-точно на стар“ — поправи се той. Не можеше да стори нищичко по въпроса, поради което седеше с книга в ръка, докато Канеда се бе изпънал пред телевизора и гледаше как някакъв актьор играе в драма, чието начало, среда и край можеха да се предугадят хиляда пъти, преструвайки се, че вижда нещо реално и ново, без да вижда нито едното, нито другото.