Дълг на честта
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Борисов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дълг на честта». Краткое содержание книги:
— Колкото е нужно. Не знаем точната цифра и ще се опитаме да я направим възможно най-малка… Но, сър, мисията е…
— Зная. Не забравяй, че имам представа от мисии. — Дърлинг затвори очи и си припомни школата за пехотинци във Форт Бенинг, щата Джорджия, когато беше минал едва половината му живот. Мисията стои на първо място. Този бе единственият начин, по който един лейтенант можеше да мисли, а сега той за пръв път осъзна, че и един президент трябва да мисли по същия начин. Изобщо не изглеждаше справедливо.
Нямаше много слънце толкова на север и по това време на годината, което устройваше подполковник Захариас. Полетът от „Уайтман“ до „Елмендорф“ трая едва пет часа и през цялото време цареше тъмнина, понеже бомбардировачът В-2А излизаше през деня само за да се покаже пред хората, а замисълът му бе съвсем друг. Той летеше наистина отлично и представляваше едно закъсняло доказателство, че идеята на Джак Нортроп от тридесетте години е била вярна: самолет, състоящ се изключително от криловидни повърхности, е възможно най-ефективната аеродинамична форма. Само че системите за управление на полета, нужни за такъв летателен апарат, се нуждаеха от компютърен контрол, за да има приемлива стабилност, а той се е появил точно преди смъртта на инженера. Поне е видял модела, ако не истинския самолет.
Почти всичко по него беше изпипано. Формата му позволяваше лесно съхраняване: в хангар, построен за един стандартен самолет, можеха да се поберат три. Изкачваше се почти като асансьор и тъй като можеше да лети постоянно на голяма височина, гълташе гориво по-скоро с чаши, отколкото с литри, или поне така обичаше да казва подполковникът.
Улученият В-1В бе почти готов да отлети обратно към „Елмендорф“. Щеше да го стори с три двигателя, което не представляваше особен проблем, след като полезният му товар нямаше да включва нищо повече от гориво и екипаж. Сега базата на Шемия използваха и други самолети. Три разузнавателни Е-ЗВ със системи „Ауакс“, изпратени от военновъздушната база „Тинкър“ в Оклахома, поддържаха непостоянен въздушен патрул, макар че островът си имаше свои радари, най-големият от които бе мощната система за засичане на ракети „Кобра Дейн“, построена през седемдесетте. Съществуваше теоретичната възможност японците да ударят острова с помощта на снабдителни самолети, повтаряйки по продължителност една израелска мисия срещу щабквартирата на ООП в Северна Африка, и въпреки че вероятността беше минимална, тя все пак трябваше да се вземе предвид.
Отбраната в случая бяха само четирите „Рейпиър“ F-22A на ВВС — първите наистина неуловими изтребители, повикани от модернизирани изпитателни полети във военновъздушната база „Нелис“ и изпратени с четирима старши пилоти и помощните им екипажи в тази база на края на света. Ала моделът „Рейпиър“, известен на авиаторите под името, което производителят Локхийд бе предпочел в самото начало, а именно „Светкавица-II“, не беше построен за отбрана, и сега, след като слънцето пак залезе след краткото си и колебливо появяване, настъпи моментът да го използват по предназначение. Както винаги, „танкерът“ излетя пръв още преди летците изтребители да се отправят от постройката за инструктаж към заслоните за самолетите им, за да започнат нощната операция.
— Щом е отлетял вчера, защо светят лампите? — попита Чавес, вдигнал очи към мансардния апартамент.
— Може би осветлението е с часовников регулатор, за да сплашва крадците? — запита се весело Джон.
— Това да не ти е Лос Анджелис.
— Тогава вътре сигурно има хора, Евгений Павлович. — Той сви с колата по друга улица.
„Добре, знаем, че Кога не е арестуван от местната полиция. Знаем, че Ямата командва парада. Известно ни е, че шефът на охраната му, Канеда, вероятно е убил Кимбърли Нортън. Знаем, че Ямата е извън града. И накрая виждаме, че в апартамента му свети…“
Кларк намери едно място, където да остави колата. Сетне с Чавес тръгнаха пеша, като най-напред обиколиха блока и проучиха какво е разположението и какви са възможностите им, тоест направиха онова, което се нарича предварителен оглед. Започнаха от приземния етаж и изглеждаха по-търпеливи, отколкото всъщност бяха.
— Има много неизвестни, приятел — прошепна Чавес.
— Аз пък мислех, че искаш да видиш нечии очи, Доминго — напомни Джон на партньора си.
„Той има необикновено безжизнени очи, изобщо не приличат на човешки“ — мислеше си Кога. Бяха черни и големи, ала привидно сухи и само го гледаха… Или може би просто ги бе насочил в тази посока и не искаше да ги отмести. Какъвто и да беше случаят, те изобщо не загатваха какво се крие зад тях. Бе чувал за Кийоши Канеда да се говори най-често като за ронин: историческа асоциация със самураите, загубили своя господар и неможещи да намерят друг, което се считало за изпадане в голяма немилост в онази епоха. Такива хора се превръщали в бандити или в нещо по-лошо, след като загубели връзка с принципите на бушидото, с които в продължение на хиляда години се изхранвала онази част от японското население, имаща право да носи и използва оръжия. Бившият премиер си припомни, че такива мъже, щом си намерели нов господар, комуто да служат, ставали фанатици, които дотолкова се страхували да не се върнат към предишното си положение, че били готови почти на всичко, за да избягнат тази съдба.