Пет мили
- Автор: Сен-Жермен Лили
- Серия: Джипси Брадърс #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Остросюжетные любовные романы
Электронная книга - «Пет мили». Краткое содержание книги:
Живот за живот.
Седем живота за изплащането на един безкраен списък с грехове.
Хората може и да се чудеха защо го правех. Дали защото желанието ми за мъст бе породено от някоя благородна кауза, или защото се опитвах да предпазя и други да страдат от ръцете на Дорнан и синовете му.
Но не, не бях някоя безкористна защитничка.
Правех го за себе си. Правех го, защото исках.
Правех го, защото единственото, което желаех, бе да заспивам вечер, без да виждам лицата им.
Това беше съдбата, която заслужаваха. Изкуплението за престъпленията им.
Време бе да отстраня братята веднъж завинаги.
Той продължи да ме дърпа към паркинга, а аз продължавах да се противя, докато не направи нещо, което никога не бях мислила, че ще направи.
Блъсна ме върху капака на колата си, извади оръжието от кръста си и притисна дулото в главата ми.
Отворих уста да възкликна в изненада от факта, че беше като буре с барут, когато видях, че пистолетът беше на Дорнан. Някак си го беше взел заедно с другите лични вещи на баща си. Все още не проумявах как Дорнан и оръжието му бяха оцелели след експлозията. Бях още по-бясна, че Мики и Дони все още висяха на косъм в болничните си легла. Никой не знаеше дали ще оцелеят, но на този етап се зачудих дали изобщо нещо щеше да убие упоритите копелета.
Затреперих, когато вдигнах очи нагоре с притиснат гръб в студената стомана на колата, опитвайки се да видя дулото на оръжието, което беше опряно между очите ми.
— Знаеше, че бомбата ще се взриви — прошепна, като ме притисна с тялото си, за да не мърдам. Внезапно ужасена, започнах да се задъхвам. — Какво направи? — просъска.
— Нищо — възразих.
Джейс беше бесен, истинско кълбо от нерви, готово да избухне всеки момент. Можех да го видя в стиснатата му челюст, в гримасата му и в стабилния начин, по който държеше оръжието към челото ми.
— Дорнан е изпаднал в кома — каза гневно.
Кимнах безмълвно. Буквално можех да видя черни вълни от гняв да се изливат от тялото му, изпълвайки въздуха около нас.
— Братята ми са мъртви — каза, без да откъсва очите си от мен.
Беше истина. Не трябваше да се чудя за Джаз. Той беше застанал точно до мотора на Дорнан, когато избухна, и взривната вълна го отнесе. С месеци ще го събират от магистралата. Ант също беше мъртъв, но не можех да разбера как трима от тях бяха оцелели.
— Съжалявам за братята ти — излъгах. Не съжалявах. Бях радостна.
Той се засмя горчиво, отдръпна пистолета от челото ми и отпусна ръката си встрани. Извади нещо от джоба си и го постави върху капака — малка квадратна картонена кутийка. Сърцето ми спря.
— Не знаех, че си измамница — каза заплашително, бутайки контактните ми лещи с пръста си, така че да се плъзнат по капака на колата.
„Мамка му!“
— Не съм ти казала, че съм сляпа като прилеп? — попитах между другото.
Той ме изгледа кръвнишки.
— Не са направени за подобряване на зрението — изплю думите злобно, — а за да сменят цвета на очите ти. Какъв цвят са всъщност? — нахвърли се върху мен, преди да успея да реагирам. Грабна китката ми с едната си ръка и заби дулото на пистолета в гърлото ми с другата, блъскайки ме отново върху капака. — Кой е Елиът? — попита, притискайки дулото достатъчно силно, за да е неприятно усещането, без да спира напълно притока ми на въздух.
О, господи. Беше повече от ясно, че се е досетил, че имах нещо общо с бомбите. Но знаеше ли за мен?
— Какво? — прегракнах. — Вече ти казах.
— Елиът Макрей. Срещаше се с него всеки път, когато излизаше да бягаш, Саманта. — Изрече името ми така, сякаш бях боклук. — Не е само един-два пъти за хотелска свалка. Знам. Какво сте направили двамата?
— Следвал си ме? — попитах изумена.
— Видях те с него в изоставения склад. Помислих си, че трябва да знам с кой още те деля. Направих малко проучване.
Натисна дулото по-силно.
— Кой е той? Твоето момче-играчка?
— Просто приятел — отвърнах кашляйки. — Нараняваш ме, Джейс. — Опитах се да избутам ръката му, която държеше пистолета настрани, но той пусна китката ми, за да спре движението ми.
— Хубаво — отвърна, — значи знаеш, че съм сериозен. Защо се срещаше с него?
Паникьосах се и затършувах из мозъка си за евентуален отговор. Беше ми трудно да дишам, а липсата на кислород не ми помагаше в мисленето на нова лъжа.
— Хей — каза Джейс, щракайки с пръсти пред лицето ми със свободната си ръка, — кажи ми истината, вместо да ме лъжеш отново.
Не беше от значение, нали? Нямаше как да свърже Елиът с Джулиет.
— Някога ме обичаше — отвърнах искрено. — След това ме напусна.
Натискът му се отпусна леко и аз се задъхах, стискайки с пръсти рамото му, докато очите ми започваха да се пълнят със сълзи.
Нещо завибрира на бедрото ми и от джоба на Джейс се чу пронизващо силно звънене.
С раздразнено изражение той извади телефона от джоба си и хвърли един бърз поглед към екрана.