Пет мили
- Автор: Сен-Жермен Лили
- Серия: Джипси Брадърс #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Остросюжетные любовные романы
Электронная книга - «Пет мили». Краткое содержание книги:
Живот за живот.
Седем живота за изплащането на един безкраен списък с грехове.
Хората може и да се чудеха защо го правех. Дали защото желанието ми за мъст бе породено от някоя благородна кауза, или защото се опитвах да предпазя и други да страдат от ръцете на Дорнан и синовете му.
Но не, не бях някоя безкористна защитничка.
Правех го за себе си. Правех го, защото исках.
Правех го, защото единственото, което желаех, бе да заспивам вечер, без да виждам лицата им.
Това беше съдбата, която заслужаваха. Изкуплението за престъпленията им.
Време бе да отстраня братята веднъж завинаги.
Което беше доста глупаво от моя страна, защото, когато изкачих стълбите и завих към спалното крило, моят принц в лъскави доспехи беше застанал на пътя ми единствено по чифт черни боксерки, с разрошена коса и скръстени на гърдите ръце.
— Оу — казах, плъзгайки поглед по тялото му, — здравей.
— Къде си мислиш, че ходиш? — попита Джейс гневно.
— Опитвам се да намеря тоалетна — сопнах му се. По дяволите, добре, че ме намери след като бях поставила бомбите, иначе щях да съм зверски прецакана и вероятно щях да свърша с куршум в главата.
— В стаята ти има тоалетна — отвърна той, сякаш бях малоумна.
— Да, а като събудя баща ти, няма да се трае — просъсках.
Той се приведе към мен и помириса нощницата ми.
— Какво правиш? — попитах, избутвайки го от личното ми пространство.
— Защо миришеш на бензин? — попита Джейс, а по лицето му се изписа съмнение.
Присвих очи.
— Защото баща ти направо се отърка в мен. Трябва ли да питаш? Искаш ли да ти опиша с детайли?
Той изгледа чантата ми и буквално можех да видя какво се въртеше в красивата му глава.
— Защо носиш чантата си, щом ще ходиш до тоалетната? — попита, като я издърпа рязко от рамото ми.
Отвори дамската ми чанта, в която в момента имаше единствено дрехи и голям пакет с тампони.
— Защото съм в цикъл, тъпако — отвърнах. — Да не искаш да ми кажеш, че трябваше да разнасям огромната кутия с „Тампакс“, за да могат да видят братята ти? — Протегнах ръка и измъкнах кутията от чантата си и я размахах пред лицето му. — Мога само да си представя солените шегички, които щяха да направят.
Привидно доволен от историята ми — и все пак нерадостен — той ми хвърли чантата обратно и аз я хванах, преди да успее да падне на земята. Обърна се и закрачи напред, а аз се загледах в задника му, който изглеждаше изключително добре в тесните боксерки.
Промъкнах се обратно в стаята, която делях с Дорнан, без да го събудя и седнах в ракитовия стол на терасата насред мъгливата, поносимо топла нощ.
Седнах и зачаках слънцето да изгрее и да започне денят ми за разплата.
Дорнан се събуди в момента, в който слънцето започна да се показва на хоризонта, огрявайки света с приказна оранжева светлина, полумрачно и полусветло. Наблюдавах го от мястото си на терасата, докато се облича бързо и експедитивно. Имаше дори истински кобур, който минаваше през гърдите му върху семпла черна тениска и по един пистолет под двете мишници. Нахлузи кожено яке отгоре — също чисто черно, предполагах защото разчитаха на елемента на изненада — и беше облечен за убиване.
Твърде жалко, че той щеше да бъде този, който ще умре.
Излезе на терасата и аз се изправих да го поздравя.
— Добро утро, малката — каза, като наведе глава към устните ми и взе това, което считаше за свое.
Застанах на пръсти и го целунах страстно. Целунах го яростно. Целунах го с всяко едно чувство, което беше останало в тялото ми. Трябваше да се спра, преди да отхапя езика му и да вкуся кръвта му.
Когато се отдръпна от мен, беше запъхтян, а на устните му играеше дяволита усмивка.
— Дявол да го вземе, Сами — каза, потривайки долната си устна с пръсти. — Ако не знаех по-добре, щях да си помисля, че искаш да ме изядеш жив.
Усмихнах се зловещо.
— Нещо подобно — отвърнах.
Стисна ме за задника още веднъж и отстъпи назад, прибирайки един паднал кичур коса зад ухото ми. Беше неестествен жест за някой като него и стомахът ми се преобърна от проявата му на нежност, колкото и кратка да беше.
— Ще се видим довечера — каза. — Не ходи никъде.
Седнах отново, усмихвайки се, докато той си взе нещата и се отправи към вратата.
— Ще те чакам — подвикнах след него, а той ми се усмихна и ми намигна, след което затвори вратата след себе си.
Чух стъпките му да се отдалечават и изведнъж се превърнах в кълбо от нерви. Стомахът ми гореше, а в гърлото си усетих неприятно гадене и едва стигнах до банята, преди да повърна в тоалетната чиния. Борейки се да си поема дъх, изплюх една храчка и пуснах водата, отмивайки остатъците от хотдога и пържените картофки, които бях взела от бензиностанцията вчера.
Направих две крачки извън банята, когато реших, че не съм приключила и затичах обратно до тоалетната чиния, давейки се с останалата повърня, която изгаряше гърлото ми.
Останах там няколко минути, подсигурявайки се, че този път наистина бях приключила, след което пуснах водата и изплакнах уста. Видях движение в огледалото — някой да се движи в другата стая и се обърнах, удряйки бедрото си в плота.