Жестоки игри [bg]

— Колко ви дължа за терапията, докторе?

Замислих се за минута.

— Вечеря. На свястно място.

Той стана, протегна се и изръмжа като мечка.

— Какво ще кажеш за суши? Тая вечер се чувствам като истински варварин. Ще ги схрускам тия рибки, както са още живички, и окото няма да ми мигне.

Отидохме с колата до „Оомаса“ в Малко Токио. Ресторантът беше претъпкан, предимно с японци. Не беше баровско място, но определено стилно, а суши кухнята беше превъзходна.

— Онова момиче — каза Майло, след като се настанихме, — съквартирантката. Стори ми се, че тя може да ми помогне. Сигурно знае нещо за начина на живот на Илейн, а може би и за връзката й с Хендлър. Обаче страшно се беше стегнала, мътните я взели.

Той допи сакето си и махна за още една чаша. Питието пристигна и той гаврътна половината на един дъх.

Една сервитьорка, облечена с костюм на гейша, се приближи и ни предложи горещи кърпи. Избърсахме ръцете и лицата си. Усетих как порите ми се отварят, жадни за въздух.

— Предполагам, че си добър в разговорите с учители.

— Понякога учителите мразят психолозите, Майло. Гледат на нас като на дилетанти, които постигат бърз ефект с евтини трикове, докато те самите се скъсват да вършат черната работа.

— Виж ти. — Втората половина от сакето изчезна в гърлото му.

— Както и да е. Ще поговоря с нея, заради теб. Къде мога да я открия?

— В същото училище, където е преподавала и Гутиерес. — Майло ми написа адреса на една салфетка. — Името й е Ракел Очоа. И използвай служебната си карта.

Последва окуражително потупване по гърба.

Над главите ни се разнесе стържещо съскащ звук. Вдигнах очи и погледът ми срещна този на ухиления главен готвач, който точеше ножовете си.

Поръчахме си. Рибата беше прясна, оризът — малко по-сладък, отколкото го обичам. Хрянът в уасабито прочисти синусите ми. Хапнахме мълчаливо, под акомпанимента на самисен музика и чуждоземна гълчава.