Жестоки игри [bg]

Майло измъкна химикалка и започна да пише, разсъждавайки на глас.

— „Проверка из мраморните коридори на висшите финанси. Банкови отчети, брокерски оценки, незаконен бизнес чрез подставени или несъществуващи лица. Проверка на депозитните сейфове. Недвижими имоти в провинцията. Претенции към застрахователни организации.“ — Той спря. — Надявам се, че от това все нещо ще излезе, Алекс, защото, откак се захванах с тоя проклет случай, авторитетът ми определено не е пораснал. Капитанът се натиска за повишение и са му нужни повече арести. Хендлър и Гутиерес не са някакви си отрепки от гетото и той не може да си затвори очите за тях. Освен това се е шубелисал, че ченгетата от Глендейл ще разрешат случая с убийството на Бруно преди нас, което определено няма да е точка в наша полза. Нали помниш случая Бианки.

Кимнах. Тогава един шериф от градчето Белингъм, щата Вашингтон, бе уловил собственоръчно удушвача от Хилсайд, задача, оказала се непосилна за целокупното полицейско управление на Лос Анджелис.

Майло стана, отиде до кухнята и изяде половин студено пиле над мивката. После изля в гърлото си четвърт литър портокалов сок и се върна в дневната, бършейки устните си с длан.

— Не знам на какво отгоре ме е напушил смях, след като съм затънал до кръста в трупове без видим напредък по случая, но това с Хендлър и Бруно ми се вижда адски смешно. Пращаш някакъв тип при психиатър да притегне болтовете в главата му, обаче се оказва, че докторът е по-луд и от него, и така резултатът от едно добро начинание е психопатия на квадрат.

Погледнат дори от тоя ъгъл, случаят пак не ми се стори забавен, което не попречи на Майло да се нахили до насита.

— Ами момичето? — попита той, след като се постегна.

— Гутиерес? Какво за нея?

— Ами пак си мислех за въпросните „социални роли“. Ние гледаме на нея като на човек, озовал се без вина на неподходящо място в неподходящо време. Щом Хендлър е успял да се сдуши с един пациент, защо да не е успял да го стори и с друг?

— Не е невъзможно. Но за Бруно поне знаехме, че е бил психопат, докато за нея нямаме никакви доказателства.

— Наистина нямаме — призна той. — Потърсихме картона й сред останалите, но не можахме да го открием. Може да го е унищожил, след като връзката им се е задълбочила. Вие, психотерапевтите, правите ли такива неща?

— Откъде да знам. Никога досега не съм спал със свои пациентки, нито пък с техните майки.

— Сега ще се връзваме ли? Опитах да разпитам семейството й. Едно възрастно разплуто мамче и две братчета, едното от които с онова прословуто мачо пламъче в очите. И тримата живеят в една кибритена кутийка в Ико Парк. Заварих ги в траур. Цялата къща беше пълна със снимки на момичето. Навсякъде запалени свещи, кошници с плодове и тъй нататък. Братлетата бяха мрачни като безлунна нощ, а мамчето почти не разбираше английски. Взех със себе си Санчес от Отдела за борба с размириците за преводач. Донесохме и ние кошница с храна, както му е редът, държахме се прилично. Язък за барута. Нищичко не научих. Те и без друго едва ли знаеха доста за живота на Елена. За тях Западен Лос Анджелис е на обратната страна на Луната. Но и да знаеха нещо, едва ли щяха да ми го кажат.