Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Мистика » Мъжът, жената и гладът [bg]
Мъжът, жената и гладът [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Мъжът, жената и гладът [bg]

Электронная книга - «Мъжът, жената и гладът [bg]». Краткое содержание книги:

Досега в Тайните на Хавана са излезли на български език книгите Затворена котка (2013) и Игрален дом (2013). Мъжът, жената и гладът носи в себе си голяма доза мистичност. Сюжетът се развива между 1992–1994 г. в Хавана. Героите в творбата са част от поколението, изгубено в търсене на себе си, поколение, което се мъчи да оцелява в град на изненади и разруха. Двама мъже разказват спомените си за две жени, с които отдавна са загубили връзка, но чието мистериозно обаяние е оставило у тях незабравим спомен. Едната е Клаудия, специалист в областта на историята на изкуството. Независимо, че е възпитана като атеистка, тя има опит със свръхестественото и способността да говори с мъртви. Другата е тайнствената проститутка с прякор Черницата — жена, която говори малко и има блуждаещ поглед. Даина Чавиано е родена в Хавана, Куба, където завършва бакалавърска степен по английска филология. Още като студентка печели множество литературни награди и бързо се утвърждава като едно от най-ярките имена в съвременната латиноамериканска литература. Критиците определят стила й като „неповторимо смесване на фантастика със социален реализъм, мистика и деликатна доза еротизъм“, а също така и като „блестящ опит да премахне границите между жанровете“. През 1991 година се премества в Маями, Флорида, където живее и в момента. За книгата „Островът на вечната любов“ (Сиела, 2012) — печели първа награда в конкурса Florida Book Awards през 2004 година.
1 ... 33 34 35 36 37 38 39 40 41 ... 86
Перейти на страницу:

Преди седмица Сиси ме запозна с един студент по английска филология, който работи частно като екскурзовод. Намира евтини таксита (защото са коли на негови приятели, на които плаща комисиона) и организира екскурзии до исторически места. Накрая му се плаща в долари или в натура — дрехи, ядене, сапуни, паста за зъби… Ако се уверя, че не става дума за измама, с която да ме зарибят, бих могла да правя това, поне за Дависито, който не е много добре напоследък. Мисля, че има анемия. Но кое дете я няма? Трябва да отида отново в поликлиниката, за да видя дали са пристигнали иглите за изследванията. Бях там два пъти, но положението е все същото. „Съжаляваме, другарко, но още не сме получили иглите. Елате следващата седмица“… Аз — екскурзовод. Сякаш някога съм предполагала, че накрая ще стана самотна майка и отгоре на това безработна.

8.

Тя беше Сигърни Уивър в „Пришълецът“. Движеше се насам-натам, чупеше печати и разкъсваше кашони, от които вадеше предмети със страховит вид, докато накрая намери мощна огнепръскачка, заредена с непозната енергия (лазер, неутрони, плазма?), прикри се зад клетката на котката си в края на лабиринта от коридори и надникна предпазливо, за да види дали Съществото е наблизо; през това време алармите на кораба пищяха пронизително, а компютърът майка нежно съобщаваше за самоубийството си… Това беше сценарият в съзнанието й, което се подготвяше да посрещне непознатото.

Пудреше си челото и носа със смлян ориз, боядисваше си веждите с боя за обувки и разнасяше върху клепачите си зелената сянка, измайсторена от крем дезодорант — не го използваше, защото запушваше порите на мишниците й, към който беше добавила капка зелен акварел. Единственото истинско в грима беше изсъхналото червило, което беше почти шестгодишно, но още изпълняваше достойно задачата си.

Сигърни Уивър извиси пред огледалото ръста си от метър и деветдесет — в действителност беше висока само метър и шейсет и шест, но не би имала нищо против да бъде като американската валкирия — и взе една ръчна граната. Вгледа се за няколко секунди в предмета и се приготви да махне взривателя. Почисти космите, полепнали по четката. Намести шлема си, който щеше да я предпази от липсата на налягане, когато отвореше външния шлюз, за да изхвърли Съществото от кораба. Четката изтръгна искри от косата й, заредена със статично електричество поради влажния въздух в скривалището й. Огледа бързо циповете на скафандъра, тръбите за дишане, индикаторите на шлема… Обърна се към огледалото, оправи роклята си и опъна полата… Огледа се, без да се вижда. Не беше ли променила последователността на кадрите? Астронавтката Рипли първо трябваше да се преоблече и да нагласи скафандъра, после щеше да отиде да вземе оръжието и котката. Или не? Ядоса се, че е забравила тези подробности. Беше време обаче да тръгва. Реши да остави новата версия за друг път.

1 ... 33 34 35 36 37 38 39 40 41 ... 86
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)