Съкровището на Питон [bg]

Седма глава

Поход на изток

През следващите два дни прекараха само в търговия. Аквилонците проявяваха нетърпение, но както Конан, така и Улфреде ги предупреждаваха, че не бива да прибързват. Освен това, от по-далечните места пристигаха още местни жители, които биха могли да проявят враждебност, ако търговците си съберат нещата и тръгнат веднага. На третата вечер свикаха събрание на вождовете. След размяната на комплименти и раздаването на подаръците, преминаха към същината на въпроса.

— Искаме да пътуваме отвъд Източните планини — обяви Конан. — Ще платим добре, ако ни намерите лодки, които да ни закарат, докъдето е възможно, и носачи, които да вземат вещите ни, когато се наложи да продължим по сушата. Трябват ни поне петдесет силни мъже. Тъй като ще изчерпим запасите си, носачите могат да се връщат на малки групи.

Ашко поклати глава.

— Ние, борана, сме воини и не носим товар вместо други мъже, но някои от хората на тези вождове могат да вършат такава работа.

— Защо просто не купите роби? — попита един вожд, който водеше със себе си синджир роби, и беше останал разочарован, когато разбра, че търговците не се интересуват от човешка стока. — Могат да вършат всичко, а когато вече не ви трябват, можете да ги изядете.

Аквилоните пребледняха, но Улфреде съобразително се намеси.

— Знаеш не по-зле от мене, приятелю, че робите ще се опитват да избягат. Не можем да ги пазим непрекъснато, а ако ги водим оковани, ще напредваме недопустимо бавно. Не, трябват ни свободни мъже, които ще дойдат по своя воля.

След дълги увещания един от вождовете се съгласи да даде от своите хора.

— Но трябва да знаете — предупреди той, — че те ще дойдат с вас само до планините. Те се страхуват да ги изкачат, защото там живеят духове. Трябва да намерите други да носят товара ви по-нататък.

Конан пошепна тихо на аквилонците:

— Най-добре приемете, защото нищо по-изгодно няма да ви предложат. Щом се страхуват от планините, никакъв подкуп няма да ги изкуши. Нека се надяваме, че в подножието им ще има селища, чиито жители не се боят толкова от местните демони.

— Щом се налага — съгласи се неохотно Улфило.

Сключиха сделката и се споразумяха да потеглят на следващата сутрин. Местните жители от горното течение на реката бяха пристигнали с големи канута от издълбани дънери, натоварени със слонова кост и други богатства. В тях имаше предостатъчно място за пътешествениците и багажа им. Носачи щяха да вземат от по-далечните села.

— Според мене — каза Улфреде към края на съвета — ще бъде най-добре, ако аз и екипажа ми ви придружим. Може и да не намерите носачи, когато стигнете планините, а това несъмнено би ви попречило.

— Как така ще оставиш кораба? — попита Улфило.