Съкровището на Питон [bg]

— Кажи ми, Ашко — поде Конан, — чувал ли си един бледолик, който прилича на нашия Улфило, да е слизал на брега през последните две години? Сигурни сме, че е бил тук веднъж, но може би се е връщал отново. Той е наш приятел, а от известно време нямаше никаква вест от него.

— Оня, лудият ли? — възкликна Ашко. — С жълта коса, нали? Дойде един такъв при нас за малко, но не искаше нито да търгува, нито да се бие, а само ходеше навътре, към сушата и казваше, че търсел там нещо. Първия път тръгна със сто човека, бели и черни, добре въоръжени. Върнаха се само той и още двама — изпосталели като призраци. Обеща да ни донесе щедри подаръци и отплава с хората, дето беше оставил да пазят кораба му.

Конан вече си обясни и сегашното дружелюбно отношение на борана. Тези диваци бяха пуснали Марандос да върви само защото им беше обещал богати подаръци.

— И наистина ли се върна? — настоя Конан.

— Да, при това ни донесе обещаните дарове. Този път водеше двеста мъже и бумбана, но и те изчезнаха във вътрешността. Оттогава не сме чували нищо за тях.

— Какви са тези бумбана? — попита Конан, но Спринголд бързо се намеси:

— Кога ги видя за последен път, приятелю Ашко?

— Може би беше преди шест месеца, а може би преди десет или дванайсет. — Вождът сви рамене.

— Хората от това племе имат по-различна от нашата представа за време — поясни кимериецът. — Тук няма ясно определени сезони, редуват се сухи и влажни периоди, но дори и те трудно се отделят един от друг.

— Това малко ни обърква — рече Улфило. — Но сега поне знаем, че брат ми е достигнал дотук при второто си пътуване и е бил в добро здраве, когато е поел навътре.

— Конан — помоли Малия, — попитай вожда защо нарече Марандос „лудия“.

Малия все още не говореше свободно кушитски, пък и вождът би се засегнал, ако жена се обърнеше направо към него. Кимериецът преведе въпроса.

— Само лудите отиват толкова далеч на изток — обясни Ашко. — От нас само шаманите, които искат да се сдобият с голяма сила, ходят дотам. Отвъд Източните планини живеят всемогъщи духове и демони, които пият кръвта на всеки, който се приближи до тях. Пък и няма нищо. От първия си поход се върна жив скелет, а от втория изобщо не се е върнал. — Вождът направи красноречива гримаса. — Луд е.

Когато пирът и веселието свършиха, екипажът и аквилонците се прибраха в лагера си на брега. Поставиха стража за по-голяма сигурност.

Улфреде беше издал строги заповеди кои от мъжете да не пият и сега те поеха първата вахта. Моряците помърмориха малко, но се страхуваха от капитана си, освен това получиха уверения, че на другия ден, докато останалите работят, ще могат да пият колкото си искат. По този начин ванирецът поддържаше както бдителността, така и мира сред екипажа си.

Преди да си легне, Конан намери Ашко, трезвен точно толкова, колкото да може да говори.