С единия крак в гроба [bg]

Почти бях преполовила тичешком едно футболно игрище и вече бях на косъм да пратя обувките по дяволите и да спра, за да ги сваля, защото от тичането на високи токчета през тревата губех равновесие, когато зърнах зелена светлинка в далечината. Вампирски очи светеха в мрака. Майната им на токчетата, газ до дупка!

Видях ги точно когато Боунс измъкваше острието от гърба на вампира. Бяха на земята в наскоро оградена строителна площадка. Безмълвно въздъхнах от облекчение. В този късен час работниците отдавна си бяха заминали. Добре. Нямаше очевидци, за които да се тревожа.

Прескочих оградата и отидох при Боунс. Сърцето ми препускаше заради адреналина и спринта. Боунс срита за последно тялото и се обърна към мен.

— Двамата с теб трябва да си поговорим, Котенце.

— Сега ли? — попитах с недоумение, сочейки към мъртвия вампир в краката му.

— Той няма да избяга, така че — да, сега.

Мигновено заотстъпвах. През последния час, в който дебнехме убийците, бях така погълната от заниманието, че бях забравила колко по-различно стояха нещата между мен и Боунс. Много глупаво. Почувствах се толкова сигурна в отработената ни схема за издебване на лошите, че сега се бях озовала на пуста строителна площадка и нямаше къде да бягам. Ако имах малко акъл в главата, щях да си стоя в клуб „Жи-Жи“ и да оставя Боунс сам да се справи с последния негодник.

Боунс ме наблюдаваше как отстъпвам и присви очи.

— Да не си направила нито крачка повече!

— Аз… трябва да се върна в клуба, отрядът е на път… — заоправдавах се.

— Обичаш ли ме още?

Безцеремонно зададеният въпрос ме накара да се препъна. Извърнах поглед, хапейки устни и мразейки се заради лъжата, която щях да изрека:

— Не.

Той толкова дълго не каза нищо, че се осмелих да му хвърля един поглед. Гледаше ме така напрегнато, че се зачудих дали е възможно да пробие дупка в мозъка ми.

— Ако не ме обичаш, защо не уби Иън? Забила си нож в сърцето му. Трябвало е само да го завъртиш. Все пак работата ти е да убиваш вампири, но си пощадила живота му. Сякаш ми прати проклета картичка за Свети Валентин.

— От сантименталност. — Хващах се като удавник за сламка. — Заради доброто старо време.

Устните му се извиха.

— Е, сладурче, както казват хората: „Нито едно добро дело не остава ненаказано.“ Трябвало е да го убиеш, защото сега той те търси. Направила си му огромно впечатление. Аз никога не бих те насилил да вършиш нещо против волята си, но Иън иска да те открие и да те принуди да правиш точно това.

— За какво говориш?