Не заспивай [bg]

— Тези планини са доста различни от вашите Катскилс. Много по-примитивни.

— Единствено се тревожа да не завали сняг.

Той я погледна изненадано:

— Това ви тревожи?

— А не трябва ли?

— Джейн ми каза, че отивате във Вермонт да търсите сняг. Да правите преходи, да карате ски. Но може би снегът първи ще ви намери.

Мадлин не отговори, само се втренчи в чашата си. Гърни забеляза, че леко потрепери.

Хамънд облиза бързо устни като змия и премести погледа си към детектива.

— Вълчето езеро стана доста интересно място в последно време, не мислите ли? Неустоимо, бих казал, за детектив.

Джейн, може би разтревожена от ироничната забележка на брат си, се намеси с бодър глас:

— Вечерята е сервирана — сандвичи със сьомга, салата, хляб, пиле с кайсиев сос, див ориз, аспержи и прекрасни тарти с черни боровинки за десерт. Чиниите са в отсамния край на плота; приборите и чашите са на масата заедно с бутилки шардоне, мерло и изворна вода. Да сядаме, а?

Веселият ѝ тон бе в пълен контраст с подозрителността на брат ѝ, но постигна целта си да привлече всички при храната и после на масата. Двамата с Ричард седнаха срещу Дейв и Мадлин.

Преди някой да успее да каже нещо, лампите изгаснаха. Във внезапно настъпилия полумрак единствената светлина бяха проблясъците от огъня.

— От генератора е — каза Джейн. — Сега ще дойде токът.

Когато пак светна, ръката ѝ бе върху тази на Ричард. Тя я дръпна и обясни на гостите:

— Намираме се на трийсет километра от най-близката цивилизация, затова хотелът има два генератора. Те се превключват през определено време и затова получаваме тези кратки прекъсвания. Остин твърди, че е абсолютно нормално, нищо тревожно.

— Все пак имате телефонна връзка, нали? — попита Мадлин.

— Имението има собствена антена. Но ако минете зад хребета, покритието изчезва и се появява чак в Платсбърг. Разбира се, антената зависи от генераторите и ако те изгаснат… Но разбира се, няма на практика никакъв риск и двата генератора да се развалят по едно и също време.

Гърни смени темата:

— Доколкото разбирам, Итън Гол е бил забележителна личност.

— Определено — потвърди Ричард. — Необикновен човек: динамичен, щедър, състрадателен. Негова беше идеята да дойда да работя тук.

— След като е мъртъв, ще се върнете ли в Калифорния? — поинтересува се Мадлин.

— Двугодишният ми договор изтече миналия месец, но малко преди това Итън ми предложи да го удължим с още една година и аз приех. — Хамънд замълча за момент, сякаш се колебаеше каква част от информацията да сподели. — Итън почина, преди да подпишем, но Остин знае за плановете му и ме увери, че ще спази условията.

Гърни видя повод за един въпрос, който отдавна искаше да зададе:

— Доколкото разбирам, Остин Стекъл въпреки миналото си се ползва с пълно доверие тук. Така ли е?

— Остин има трески за дялане, но не мога да се оплача.