Не заспивай [bg]

Джейн остана загледана в него за момент, после се обърна пак към Гърни и Мадлин, които бяха седнали в единия край на дивана.

— Казах на Ричард, че съм ви поканила на вечеря. Не беше много въодушевен, но и не обяви, че има друга работа. Значи първото препятствие е преодоляно. Реших, че вечерята ще е…

Кратък, тих музикален сигнал я прекъсна на средата на изречението.

Ландън се помести в креслото, извади мобилния си телефон от джоба и погледна дисплея.

— Извинете ме — каза и стана. Вдигна телефона на ухото си и излезе от стаята.

Джейн продължи, откъдето бе спряла:

— Реших, че вечерята ще бъде естествен, непринуден начин да получите представа за положението… и да опознаете Ричард… за да се убедите лично каква лудост, каква пълна лудост е дори да си представите, че той би могъл…

Поклати глава и очите ѝ се напълниха със сълзи.

Гърни обикновено се отнасяше към такива демонстрации на емоция с подозрение, търсеше прекалено театрален жест, вслушваше се за фалшива нота. Сега обаче заключи, че ако Джейн Хамънд симулира загриженост за брат си, явно е дяволски добра в това.

— И какво, май променихте плана за действие? Първоначалната идея не беше ли просто да се появя без предупреждение и брат ви да бъде принуден да ме приеме, защото съм бил целия този път, за да говоря с него?

— Да, но реших, че една вечеря ще е още по-добре — по-непринудено, особено в присъствието на Мадлин. Добър начин да опознаете истински Ричард.

— Той не възрази ли?

— Ами… — Джейн избърса носа си с кърпичка. — Малко го излъгах.

— Колко малко?

Тя направи крачка към дивана, наведе се и прошепна съзаклятнически:

— Казах му, че съм ви помолила за помощ, но имате сериозни резерви към случая и не искате да се замесвате. Тъй като Ричард не иска никой — нито вие, нито друг — да се забърква, ще бъде по-спокоен, ако си мисли, че сте се отказали.

— Добре, но защо тогава ще идвам?

— Казах му, че с жена ви минавате през Адирондакс на няколко километра от Вълчето езеро на път за ски ваканция във Вермонт и съм ви поканила да вечеряте с нас.

— Значи брат ви ще ме посрещне на драго сърце у дома си, стига да не проявявам интерес към случая?

— Ако не участвате в случая. Би било нормално да проявите известен интерес, нали?

— А тези сериозни резерви, които уж имам и ме спират да участвам, той поинтересува ли се какви са?

— Казах му, че не знам. Ако ви попита, просто измислете нещо.

Тази жена не просто обичаше да се грижи за хората и да оправя живота им, помисли си Гърни. Тя обожаваше да манипулира. Да подрежда живота на другите така, че винаги да се проявява като всеотдайна помощничка.

— Вечеря значи… къде, в колко часа?

— В бунгалото на Ричард. В пет и половина, добре ли е? През зимата вечеряме рано.

Гърни погледна Мадлин и тя кимна:

— Добре.

Очите на Джейн грейнаха:

— Веднага ще кажа на готвача. В последно време менюто е ограничено, но съм сигурна, че ще измисли нещо вкусно. — Кихна и притисна кърпичката до носа си. — Лесно ще намерите бунгалото на Ричард. Следвайте пътя покрай езерото. Бунгалото е на петстотин-шестстотин метра след извивката на брега, откъм страната на гората. Има три къщички. В първите две няма никой. Ричард е в третата. Ако стигнете до хангара за лодки или до резиденция „Гол“, значи сте го подминали.