Мъжът, който търсеше сянката си [bg]

– Това не е ли малко преувеличено, Лео?

– Не, не, замисли се. Какво е пазарът?

– Да, какво е?

– Споразумение. Решили сме, че точно там, на онази арена, ще оставим страховете си и всичките си мечти, мисли и надежди за бъдещето да определят цените на валути, предприятия и стоки.

– Дръзка мисъл.

– И все пак не чак толкова, Карин, пък и това не прави пазара непременно по-лош или нестабилен. Много от значимите неща в живота ни, като културното ни наследство или институциите, са именно плод на човешкото въображение и разум.

– Парите ни също, разбира се.

– Определено, а сега това е по-вярно от всякога. Имам предвид... не сме като чичо Скрудж, който буквално се къпе в парите си. Дори не ги крием под матрака. Днес спестяванията ни представляват стойности, изобразени върху компютърния монитор, които постоянно се менят. И въпреки това ние разчитаме изцяло на тях. Но представи си...

Лео Манхеймер като че ли още не беше овладял напълно дишането си.

– Да?

– Представи си, че започнем да се тревожим, че тези стойности не просто се движат нагоре-надолу заедно с колебанията на пазара, ами биха могли да бъдат изтрити като цифри върху дъска. Какво ще стане тогава?

– Това ще разтърси обществото ни из основи.

– Именно, и в известна степен именно нещо такова се случи преди няколко месеца.

– Говориш за хакерската атака срещу „Файнанс Секюрити“, фирмата, която преди това се наричаше „Централа за ценни книжа“.

– Точно така. В действителност тогава бяхме изправени пред ситуация, в която за определен период от време активите ни чисто и просто не съществуваха. Нямаше ги в киберпространството и пазарът се разтресе. Кроната се срина с четиресет и шест процента.

– И все пак стокхолмската борса реагира поразително бързо и затвори всички пазари.

– Действително трябва да поздравим отговорните лица, Карин. Но сривът беше ограничен и от това, че никой в Швеция не можеше да търгува. Та нали нямахме активи. Но богатството на някои хора, бъди сигурна, се е увеличило. Именно това е най-главозамайващата мисъл. Представяш ли си колко са спечелили тези, които са отворили отрицателни позиции на борсата и после са предизвикали катастрофата? Човек трябва да обере милиони банки, за да се доближи до тези суми.

– Вярно, и за това се изписа много, включително от Микаел Блумквист от „Милениум“, когото виждам в дъното на залата. Но Лео, честно, колко сериозно беше положението всъщност?

– Реално опасността не беше голяма. „Файнанс Секюрити“ и шведските банки имат много добри бекъп системи. Но понятия като „реално“ и „обективно“ не винаги са най-важното за един пазар, който се ръководи от надежда и страх. Сериозността на ситуацията беше в това, че за известно време се усъмнихме в самото съществуване на капитала в дигиталния свят.

– Хакерските атаки бяха съчетани с масивна кампания за дезинформиране в социалните мрежи.