Жените, които го познаваха [bg]

Той се запита какво й се е случило, за да придобие толкова ниско самочувствие и този прекален копнеж по сигурността. Някаква травма, лоша връзка, грешен избор в живота или нещо по-неприятно – нападение или насилие от страна на родител? Себастиан не знаеше, нито имаше сили да разбере. Той искаше секс и няколко часа сън.

– Може ли да преместя огледалото? – попита я и го вдигна. Мисълта да се види, докато прави секс с Анете в тази стая, направо го уплаши. Предпочиташе да се мушнат под завивките и да угасят лампата, преди да правят каквото и да било.

– Сложи го в коридора – отговори тя от банята. – Винаги го премествам в дневната, когато пробвам дрехи.

Себастиан изнесе огледалото и бързо намери кукичката, на която обикновено беше окачено.

– Обичаш ли дрехите?

Той се обърна, когато чу гласа. Беше различен. Анете бе облякла секси черна дантелена рокля и си бе сложила тъмно червило. Изглеждаше съвсем различна. Жена, която един мъж би забелязал.

– Аз ги обожавам – добави тя.

Себастиан кимна.

– Изглеждаш добре с тази рокля. Много добре. – Говореше искрено.

– Наистина ли го мислиш? Това е любимата ми рокля.

Анете пристъпи към него и го целуна. С език. Себастиан отвърна на целувката, но сега тя го прелъстяваше. Той се остави това да се случи. Анете взе каквото искаше от него. Себастиан се опита да съблече роклята, за да почувства тялото й, но тя не му позволи. Държеше да бъде с нея. Той разбра, че за нея е важно да се люби, облечена с тази рокля.