Бараяр [Barrayar - bg]

— Но това не е далеч от истината. Маточният репликатор на момиченцето е бил пратен по бърз куриер от Ескобар след войната. Родено е в една лаборатория в Императорската военна болница под наблюдението на доктор Хенри.

— Наистина ли е на Ботари?

— О, да. Генетично доказано е. Нали начинът, по който се идентифицира… — Корделия спря по средата на последното изречение. Трябваше да внимава…

— Каква е цялата тази история за седемнайсетте репликатора? И как се е оказало бебето в репликатора? Да не би… да не би да е някакъв експеримент?

— Прехвърляне на плацента. Деликатна операция, дори и според галактическите стандарти, но съвсем не е експеримент. Виж. — Корделия замълча, мислейки бързо. — Ще ти кажа истината. — „Само че не цялата.“ — Малката Елена е дъщеря на Ботари и една млада ескобарка — офицер от тяхната армия, на име Елена Висконти. Ботари… я обичаше… много. Но след войната тя не поиска да дойде с него на Бараяр. Детето е било заченато… в бараярски стил, а после, когато са се разделили, е било прехвърлено в репликатор. Имало е и други подобни случаи. Всичките репликатори са били пратени в Имперската военна болница, която е била заинтересована да научи нещо повече за тази технология. След войната Ботари беше подложен на… медицинска терапия в продължение на доста време. Но когато се оправи, пое опеката над нея.

— И останалите ли са взели бебетата си?

— По това време повечето от другите бащи бяха вече мъртви. Децата бяха пратени в сиропиталището на Имперската служба. — Поне такава беше официалната версия.

— О — намръщено сведе поглед Дру. — Това изобщо… трудно е да си представя Ботари… Казано честно — започна тя в изблик на откровеност, — не съм сигурна, че бих искала да отстъпя опеката над едно толкова миличко котенце на Ботари. Не ви ли се струва, че е малко особен?

— Арал и аз непрекъснато контролираме положението. Засега Ботари се справя отлично и й осигурява всичко, от което се нуждае. Да не би Ботари да те е… тоест да те безпокои?

Друшнакови я погледна така, сякаш искаше да каже: „Шегуваш ли се?“

— Прекалено едър е. И грозен. И понякога си… говори сам. А и по цели дни боледува, не може да стане от леглото, но няма треска или нещо подобно. Началникът на хората на граф Пьотър смята, че симулира.

— Не симулира. Но се радвам, че споменаваш за това. Ще накарам Арал да поговори с началника и да му обясни.

— Но изобщо ли не се боите от него? Поне в лошите му дни?

— Бих могла да плача за Ботари — каза бавно Корделия, — но не и да се страхувам от него. В лошите му дни или когато и да било. Ти също не трябва да се боиш. Това е… това е дълбока обида за него.

— Съжалявам. Много тъжна история. Не е изненадващо, че не говори за ескобарската война.

— Да, бих била… благодарна, ако се въздържиш да я споменаваш. Споменът е извънредно болезнен за него.