Пророчицата от Кел
- Автор: Эддингс Дэвид
- Серия: the malloreon #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пророчицата от Кел». Краткое содержание книги:
Единствено Пророчицата от Кел може да разкрие къде се намира това мистериозно място — ала тя е в състояние да стори това едва когато Гарион и Поулгара извършат предопределената им от пророчествата задача в пещерата на Пророците, разположена в сърцето на величествена планина…
„Хайде да слезем на земята“ — каза Белдин. — „Може би ще е по-добре, ако изминем останалата част от пътя пеш.“
След малко и тримата отново приеха човешки образ.
— Известно време не бях на себе си и не знаех дали ще оцелея — сподели Белдин — Насмалко да разбия клюна си в канарите. — Той огледа критично Поулгара. — Склонна ли си да промениш теорията си, че далите не нараняват никого?
— Ще видим.
— Ще ми се мечът да беше с мен — каза Гарион. — Ако попаднем в затруднено положение, ще сме беззащитни.
— Не зная дали мечът ти въобще ще ни послужи в положението, в което има вероятност да попаднем — каза Белдин. — Ала в никакъв случай не губи връзка с Кълбото. Хайде да видим накъде води този път.
Проломът в склона бе съвсем тесен. Тот стоеше насред пътеката и препречваше безмълвно пътя им.
Поулгара го погледна хладно.
— Ще отидем до мястото, където живеят пророците, Тот. Това е предопределено.
За миг погледът на Тот стана далечен, вглъбен. След това той кимна, отстъпи и им направи път да минат.
7.
Пещерата беше огромна и в нея имаше цял град. Той много приличаше на Кел, разположен на няколко хиляди стъпки по-ниско, ала, разбира се, тук нямаше градини и морави. Навсякъде цареше полумрак, понеже очите на пророците бяха вързани и те нямаха нужда от слънчеви лъчи. Гарион си помисли, че зрението на техните неми водачи сигурно се е приспособило към слабата светлина.
По тъмните улици имаше малко хора, а онези, които видяха, не им обръщаха никакво внимание. Белдин куцукаше напред и сърдито си мърмореше нещо.
— Какво има, чичо? — попита Поулгара.
— Забелязала ли си до каква степен хората са роби на общоприетите норми? — отвърна той.
— Какво имаш предвид?
— Този град е построен в пещерата, а те въпреки това са сложили покриви на къщите си! Та това е абсурд! Тук не може да вали дъжд.
Къщата, до която ги отведе Тот, се намираше в самия център на този странен подземен град. Макар че не беше по-различна от околните, разположението й загатваше, че обитателят й е важна личност. Тот влезе, без да чука, и ги въведе в съвсем обикновена стая, където ги очакваше Кайрадис. Бледото й лице бе осветено от една-единствена свещ.
— Стигнахте до нас по-бързо, отколкото очаквахме — каза тя. Сега гласът й звучеше някак по-различно, отколкото по време на предишните им срещи. Пророчицата като че ли винаги говореше с различни гласове и в резултат на това човек оставаше с впечатлението, че край него звучи особен хор.
— Значи си знаела, че ще дойдем? — попита Поулгара.
— Разбира се. Беше само въпрос на време кога ще изпълните своята тройна задача.
— Задача ли?
— Това беше най-обикновено предизвикателство за могъща вълшебница като теб, Поулгара, но все пак бе необходимо изпитание.
— Нещо не си спомням да…
— Казах ти, че е просто, затова, без съмнение, си го забравила.
— Припомни ни какво беше — подхвърли Белдин.
— Разбира се, добри ми Белдин. — Тя се усмихна. — Намерихте това място, укротихте природните стихии, за да стигнете до него, и Поулгара изрече точно онези думи, които ви откриха пътя дотук.
— Стига вече гатанки! — заяви сърдито гърбавият магьосник.
— Понякога гатанката е най-сигурният начин да накара ума да приема необходимите неща.
Той изсумтя.
— Трябваше да се досетите какъв е отговорът на гатанката и да изпълните задачите, преди да мога да разкрия пред вас онова, което трябва да чуете. — Пророчицата се изправи. — Нека сега напуснем това място и да се върнем в Кел. Моят водач и скъп другар ще носи великата книга, която трябва да бъде предадена в ръцете на древния Белгарат.
Немият гигант отиде до една лавица и взе оттам голяма книга, обвита в черна кожена подвързия. После хвана за ръка господарката си и изведе всички от къщата.
— Защо всичко е толкова потайно, Кайрадис? — обърна се Белдин към момичето със завързаните очи. — Защо пророците се крият в планината, а не живеят в Кел?
— Но това тук е Кел, добри ми Белдин.
— Тогава кой е градът в долината?
— Също Кел. — Тя се усмихна. — Винаги сме живели така. За разлика от градовете на другите хора, нашите общности са пръснати на различни места. Тук е мястото, където живеят пророците. В планината има много други подобни места — на вълшебниците, на магьосниците, на гадателите — и всички те са част от Кел.
— Далите винаги създават ненужни усложнения — това поне мога да кажа със сигурност.